Предизвикателният му тон отне съпротивителните й сили, накара я да желае примирието да продължи. Да продължи с ласките й се струваше неизбежно. Посегна към дантелите на ризата му.
— Един момент, сладка моя. — Погледът му беше решителен, а ръката му беше настоятелно твърда върху нейната. — Все още не съм те нарисувал. Чакай тук.
Той отстъпи назад. После изтича до коня си и взе от лъка на седлото меха за вино. Краката й висяха над земята, тя го гледаше как се приближава към нея, как вятърът развява копринената му риза, как фустанелата с цветовете на рода Кар добавя още сила към и без това опасното му присъствие. Как би могла, чудеше се тя, някоя жена да му устои?
Инстинктивно събра краищата на блузата си.
Махайки запушалката, той каза:
— Мога ли да предложа напитка, която да утоли жаждата ти?
Този съвсем обикновен въпрос звучеше дяволски неразбираемо, произнесен от устата му. Тя отвори уста и затвори очи. Когато гъстата течност потече към гърлото й, си помисли, че ще й представи някакъв непознат сорт вино. Но още с първата глътка усети вкуса на ягоди. И разбра истината.
Едва не се задави с любовната смес на Елана.
Той я хвана за рамото.
— Пий бавно — каза й, — или ще се задавиш.
Кашляйки, избърса уста.
— Откъде взе това?
По високото му чело се появиха бръчки.
— От Саладин. Той го намерил в кухнята и предложи да си го разделим.
Стомахът й се сви, а вкусът в устата й беше тръпчив от билките.
Очите му се разшириха от загриженост.
— Какво не е наред?
Нищо, крещеше гласът на съвестта й, само дето сама си надянах примка на шията!
— Всичко е наред — отвърна, след като изпусна една нервна въздишка, — но мисля, че щеше да бъде по-добре с вода.
Той помириса сока.
— Да не би да е развален?
Преди да успее да изкрещи „да“, той отпи. Облизвайки устни, Малкъм отбеляза:
— Ягоди. Много ги обичам.
Тъкмо когато започна да излива течността в гърлото си, тя извика:
— Не!
— Не? Защо не искаш да пия от това? — Усмихна се и добави; — Не се бой. Ще оставя и за тебе.
Не можеше да измисли подходящ отговор.
— Наистина ли толкова ти харесва?
Той й подаде меха със сок.
— Да. На тебе не ти ли харесва?
Ужасът я скова.
— Разбира се — успя да изрече и се престори, че пие от опасната напитка.
Със замряло от страх сърце продължи да го наблюдава как поема обратно меха и допива сока. Обзе я слаба надежда: той беше изпил само половината от дозата. Капчица от кървавочервената течност се плъзна от ъгълчето на устата му, спусна се по бузата му, забави се за миг, преди бавно да потече по врата му и да стигне до ризата. Като насън видя как бялата коприна поглъща рубинената течност.
Коженият мях се удари в земята. Тя вдигна поглед към него и замръзна. Гледаше я като омагьосан.
За нейно учудване той постави показалец в устата си, после начерта келтски кръстове върху гърдите й. В този момент разбра какво означава чувствеността и с всеки символ, който той рисуваше, желанието й нарастваше. Като го гледаше, усети, че стомахът й се стяга, а краката й отмаляват.
Той много внимателно обходи с пръст тялото й. Докосването му беше толкова нежно, че й доставяше неимоверно удоволствие и я възбуждаше. Събудените чувства бяха толкова нови и свежи, че блестяха като утринна роса. Чувстваше се като безценно съкровище, глезено, боготворено, ценено. Докато той продължаваше с изкусните си прелъстителни действия, съзнанието й отстъпи пред физическата нужда, тялото й бленуваше за по-интимно докосване.
Когато свърши с описването на кръгове, той нарисува две грейнали слънца, герба на рода му. Почувствала се като негова пленница, тя наблюдаваше като омагьосана, как той навежда глава и поема зърното на гръдта й с устни. От гърлото й се изплъзна стон. Уплашена да не падне, сграбчи главата му и зарови пръсти в косата му. Никакъв шум не съществуваше, освен тихите смучещи звуци, които той издаваше, и желанието, което се бе превърнало в нещо живо и крещящо вътре в нея.
Премествайки се от една гърда на другата, той я вкусваше и я галеше, пръстите му масажираха и когато извърши целия ритуал, се изправи и опря чело о нейното.
От веждата му се стече пот, която капна върху палеца й. Съвсем друг вид влага изпълваше най-интимното й място.
Той пое дълбоко въздух и понита:
— Чувстваш ли се вече като езичничка?
Усмихна му се.
— Чувствам се дяволски езически.
Облизвайки устни, младият мъж кимна и се огледа наоколо.
Там където телата им се докосваха, остана гореща следа.
— Да не би да е дошъл някой? — попита тя. Той се засмя.