— Не. Просто трябва да се има предвид къде сме и каква си ти.
Свали ръце от него и се подпря на кладенеца. Камъните й се сториха остри и студени.
— Не разбирам.
Като вдигна вежди, той попита:
— Забрави ли, че си девствена?
Объркването отне част от желанието й.
— Но ти каза, че моята девственост е допълнителен чар и съблазън. Мислех си, че си доволен от това.
— Това, което би ми доставило удоволствие — той се зае да оправя дрехите й, — е да смъкна бричовете ти и да те любя тук, сега. Но на тебе няма да ти достави удоволствие. По-скоро би ме намразила, че съм се възползвал от тебе.
Тази загриженост към нея изненада Алпин и я накара да повярва, че не познава мъжа Малкъм Кар. Едно нещо беше сигурно: той искаше да я люби и мисълта за това му доставяше огромна радост. Дали пък не беше от ягодовия сок? Тя не знаеше.
Почувствала се отново по детски лекомислена, обви крака около него, за да пази равновесие и се наведе назад към зейналия кладенец. Смехът й отекна в кръглите, каменни стени.
— Никога не бих те мразила, задето ме накара да се чувствам като в момента.
— Ти наистина ме желаеш.
Беше спечелила. Иначе той едва ли щеше да прави подобни жертви и да поставя на първо място нея, а не желанието си? Тя ликуваше. Но чувството за вина заплашваше да развали доброто й настроение. Билките го бяха накарали да я желае, но беше стигнала твърде далече и бе рискувала прекалено много, за да се върне назад сега.
— О, да, Малкъм. Ти си това, което искам. Всичко, което искам — излъга шепнешком.
ОСМА ГЛАВА
Малкъм почти й повярва. Но успя да долови и отчаянието й. Познаваше този стар дързък враг. Живееше с него, откакто бе станал мъж. Умът му намери покой едва в деня, когато прие неизбежната истина, че никога няма да има наследник.
Алпин Маккей си имаше свой демон. Тя просто не беше свикнала с тормоза, който й налагаше. Въпреки това си въобразяваше, че е намерила начин да се измъкне от своя ад, и Малкъм също бе намесен. Той знаеше, че е решението на проблема й. Това едновременно го разочароваше и ядосваше. Чудеше се и до къде щеше да стигне тя. Женитба? Дали бракът й с него бе нейното решение?
За да провери предложението си, той я изправи. Главата му се завъртя и заби пети в земята.
— Предполагам, че в такъв случай трябва да облека в слова почтените си намерения.
Тя изпита такова голямо облекчение, като че ли й бе казал, че на сутринта щеше да бъде коронована за кралица. Лавандуловото в очите й заблестя с надежда. Прегърна го силно и изрече името му с въздишка. Трябваше да иска обяснение за бързото й съгласие. Вместо това се пребори със страстта, надигаща се в слабините му, и изигра коза си.
— Дали — каза, ръководен от странна и необяснима прищявка, — Алпин Маккей би се обвързала с пробен брак, обричайки се на Малкъм Кар?
Тя се стегна толкова, че стана по-твърда от алебарда на планинец.
— Пробна женитба ли?
— Има ли нещо нередно в тази спогодба? — попита, като разтриваше гърба й и си мислеше, че тя трябва да бъде легнала на него в леглото му.
— Мислех си… Е, ти използва думата „почтени“.
— Да и точно това имах предвид. — Той тръсна глава, за да прочисти мислите си. — Пробната женитба е най-почтен шотландски обичай, тъй като удовлетворява и двете страни. Ще изречем брачните клетви в църквата, когато забременееш. — Престана да говори, мислейки се за побъркан. После се сети, че точно това е била целта му, и прогони слабостта си. — Когато заченеш моето дете.
Не забеляза, че той не се чувства добре, понеже побърза да изрече:
— Но това ме кара смятам, че ме искаш само за да ти осигуря наследник.
Като се отмести, за да могат погледите им да се срещнат, изрече горчивата истина с абсолютна искреност.
— Кълна ти се, Алпин Маккей, да ти направя дете е най-малката ми грижа. Въпреки това аз наистина имам задължения.
Усмивката й би могла да озари стотина тъмници. Може би преценката му за нея беше неправилна. Ами ако тя наистина го обичаше? Ако беше така, щеше да се справи с любовта й по-късно. Сега трябваше да научи много неща за жената и причините, поради които толкова отчаяно искаше да се омъжи за него. Също така искаше и да поспи добре през нощта.
— Значи това те удовлетворява?
— О, да, Малкъм — глухо произнесе тя. — Това е най-голямото ми желание.
Тези думи отговаряха на обстоятелствата, понеже страстта, която изпитваше към нея, беше единственото чувство, което не можеше да прикрие. Той я вдигна на ръце и тръгна към конете.
Тя се прилепи към него като гордостта за шотландец. Харесваше му да я усеща в ръцете си. Винаги бе искал съпруга, която да споделя живота му, да го изслушва и да му помага да запази благородното наследство на клана Кар. Просто сърцето му никога не позволи да подведе нищо неподозираща булка, като я обвърже с безплодна женитба.