— През повечето време съм толкова праволинейна, че ще ти се сторя скучна. — За негова още по-голяма изненада, спокойно добави: — Би ли ми донесъл полата? В дисагите на седлото е.
Свали я на земята и направи както тя искаше, но не му се щеше да я остави да го надприказва.
— Още малко и ще ме накараш да си помисля, че животът на острова те е направил истинска дама.
Тя изсумтя.
— Престани да се заяждаш, а ми помогни да се напъхам в това нещо, в противен случай ще се стъмни, докато се приберем.
Той се засмя.
— Вдигни си ръцете и ще я вмъкна през главата ти.
Докато я обличаше, бе изненадан от нахлулите спомени.
— Колко ли пъти сме се разкопчавали и закопчавали, връзвали и развързвали?
Шумоленето на полата приглуши смеха й.
— Всеки път, когато ходехме да плуваме или…
Полата се задържа върху пълната й гръд. Като внимаваше да не скъса дрехата, той я издърпа надолу към талията.
— Или танцувахме езическите си танци — довърши той.
Едно прекрасно изчервяване върна цвета на лицето й. Вперила поглед в устните му, каза:
— Можеш ли да говориш с целувки?
— Мога да се целувам само с келтска проповедница.
— Забрави това, което казах, че можеш да бъдеш добър съпруг. — Тя го удари с юмрук в стомаха. — Ох! — Тръскайки ръката си, промърмори: — Мисля, че си развратник.
По някаква неизвестна причина му се искаше да я прегърне, просто да я прегърне. Трябва да го беше разтърсило случилото се с нея.
— Мисля, че ще е по-добре да яздиш с мене.
— И аз мисля така, Малкъм. Чувствам се в безопасност в прегръдките ти.
„Както и аз в твоите.“ Отхвърли неочакваната мисъл. Уплашен да не вземе да изрече романтични глупости, той я вдигна на коня си, качи се зад нея и потеглиха. Сивата кобила се тътреше след тях.
Едва влязоха през портата и Александър изтича да ги посрещне. Воинът сграбчи поводите на жребеца с едната ръка, а с другата свали баретата си. Погледна раздраната блуза на Алпин.
— Какво й се е случило, милорд?
Наобиколиха ги мъже от клана. Малкъм се обърна към всички.
— Дамата се сблъска с Призрачния дъб.
Александър отбеляза:
— Отдавна трябваше да направим на подпалки това дърво.
Алпин вдигна брадичка и компетентно огледа Малкъм.
— Същото казах и аз, мистър Линдзи.
Малкъм я обви с ръце и се изви върху седлото.
— Ето, Александър. Вземи я, преди да е предизвикала кървава разпра с острия си език.
Скупчените войници взеха да си шепнат и да се подсмихват. Александър я пое и тъй като вече не беше в ръцете на Малкъм, тя каза:
Можете да ме пуснете на земята, мистър Линдзи.
— Да, милейди.
Малкъм слезе от коня. Воинът предупреди:
— Имаме неприятности, сър.
Като си мислеше, че има нужда от нови неприятности толкова, колкото и от друга жена в живота си, Малкъм се обърна към първата си неприятност.
— Алпин, ти влизай вътре и се погрижи за тези рани! Знаеш къде държи лекарствата мисис Елиът.
Съвсем изтощена, тя кимна и се отправи към входа.
— Какво се е случило? — обърна се той към Александър.
Останалите мъже си размениха многозначителни погледи.
Александър прочисти гърлото си.
— Става въпрос за мавъра и африканската госпожица.
Търпението му се изчерпи. Отгоре на всичко Алпин чу и се върна при тях.
— Къде са те? — настоятелно се поинтересува тя.
— Влизай в замъка, Алпин! — каза й Малкъм през стиснати зъби. — Аз ще се погрижа за тях.
Не му обърна внимание и пак зададе въпроса си.
— Къде са те, мистър Линдзи?
Упорито вирнатата й брадичка говореше, че по-скоро би дочакала Второто Пришествие, преди да си тръгне без отговор.
— Кажи й, Александър — нареди той.
— Саладин я е заключил в оградената със стена градина — отвърна войникът.
— Но защо? — попита Алпин. — Да не е полудял?
— Тя е лудата — отвърна Раби Армстронг. — По-ядосана е от току-що остригана овца. Нали така казахте, мистър Линдзи?
Той поклати глава.
— Боя се, че е така, милорд. Тук се задава битка.
Алпин закрачи през двора с малко несигурна походка и с развяваща пола. Малкъм я последва, като си мислеше за кожените бричове, които прилепваха върху изваяните й крака. Останалите тръгнаха след тях.
Настигна я и й каза:
— Алпин, ти трябва да се погрижиш за раните си. Влез вътре. Аз ще ти изпратя Елана.
Тя забави крачка.
— Няма да стане. Искам да видя каква е работата. — Завиха зад кулата на ъгъла. Той се наведе към нея и прошепна:
— Не се ли доверяваш на пробния си съпруг?
— Не е това причината. Нося отговорност за Елана. Понякога тя може да бъде много упорита.