— Учителката й е специалистка в тази област. Каквато господарката, такава и камериерката. Само се моля дано да се окаже, че просто й е хрумнало да обяви днешния ден за празник.
Още по-голяма тълпа се беше струпала във вътрешния двор, който граничеше с градината. Саладин седеше на земята, опънал крака и подпрял гръб о дървената порта. Притискаше към бузата си парче плат в ярки цветове, което им се стори странно познато.
— Добре дошъл у дома, милорд — каза той.
— Какво става тук?
— Тази жена попречи на молитвите ми.
Невидимата Елана извика иззад стените на градината:
— Ето какво мисля за молитвите ти, мюсюлманино.
Над стената прехвърчаха листове хартия.
— Това е Коранът. Него къса на парчета — каза Саладин, вперил поглед в късчетата, които се посипаха на земята.
— Ти какво й направи? — настоя Алпин.
— Аз, на нея? — Махна парцала от бузата си и им показа подутина, с размера на папагалско яйце.
Елана закрещя:
— Кажи им какво направи, ти, проклет звяр!
— Нищо не съм направил — изкрещя й той в отговор.
— Ха! Значи и баща ми яде комари и от носа му стърчат бивни като на глиган.
Малкъм коленичи до приятеля си.
— Разкажи ми какво се случи.
— Тя флиртуваше с мене и ме предизвика да я целуна.
— Ах, ти, лъжлив чернокож!
Саладин въздъхна и затвори очи.
— Не знам какво ми стана. Наистина се опитах да я целуна и виждаш резултата. Тя е голяма беля.
— Бас държа, ти, ловецо на роби с маймунско лице.
— О, Господи, Саладин — промълви Алпин, — та ти си обявил война на една дива жена.
— Така ли? — изрече тихо той. — Всяко нещо си има граница. Не на всичко може да издържи един мъж. Всеки друг би направил същото, щом се изправи лице в лице с полугола жена, която носи плодове.
Малкъм взе да се чуди с какво беше прегрешил, какво толкова беше сторил, че животът му да се превърне в комедия от грешки.
— Приятелю, пусни я.
— Да — каза Алпин. — Отвори тази врата!
— Разбира се — отвърна Саладин с убедителния тон на мисионер, който изпълнява задачата си. — Веднага щом се извини.
Елана започна да се смее.
— Тази африканска принцеса по-скоро цялата ще стане бяла като корема на риба, преди да запее песен на съжалението на някакъв извратен мавър.
Алпин извика:
— Елана, какво ти е сторил? Добре ли си?
— Вмъкна си езика в устата ми. Ооох. — Гласът й затрепери от отвращение. — Вкусът му е като на кашата, която плюска на закуска.
— Ти ми я поднесе, нахалнице — сряза я Саладин.
— Ти молеше за нея и за още нещо.
Той се намръщи и посегна към ятагана. Извитото и наточено острие заблестя като златно, огряно от лъчите на залязващото слънце.
— Тогава си стой там. Сигурно една нощ на открито ще оглади горещата ти кръв и буен нрав.
— Буен нрав ли? — каза тя. — Ти си един глупак, Саладин Кортез. Ти ми скъса роклята.
— Малкъм! Направи нещо! — настоя Алпин. Мъжете на двора се подсмихваха и се тупаха един друг по гърбовете. Малкъм се закашля, за да скрие напушилия го смях.
— Ти скъса ли й роклята, Саладин? — попита, задавен от смеха и кашлицата.
— Едва ли бих нарекъл рокля едно твърде късо парче плат. — Размаха парцала, който държеше в ръце. — И си взех само едно парче от дрехата й.
— Парчето, което покрива гърдите ми! Останалото захвърли във фонтана — изкряска Елана. — Мокро е.
— Фонтаните обикновено са мокри — промърмори той.
Алпин се наслуша на глупости. Ръката я болеше. Цялото й тяло беше натъртено и вече едвам дишаше от умора. Като видя развеселения поглед на Малкъм и удобната поза, която беше заел, прецени, че той няма да накара приятеля си да престане с тези дивотии. А и по устата на Саладин забеляза тъмночервени следи, което говореше, че бе опитал сока на Елана. В настоящия момент умовете на тези мъже бяха лишени от рационални мисли. Но тя знаеше друг път към градината, път, скрит от любопитни погледи и мъжка гордост.
Освен това днес бе принудила Малкъм да й предложи женитба. Защо трябваше да го принуждава да избира между лоялността към приятеля си и задълженията към нея?
И така, тя се измъкна тихомълком и отиде в стаята си, за да намери ключовете и рокля за приятелката си. Като взе една запалена лампа от по-малката зала, влезе в тунела. Докато се придвижваше по десния коридор, мисълта за гореща, успокояваща вана повдигна духа й. Като премина покрай нишата, зад която се намираше кабинетът на Малкъм, тя се усмихна. Вече нямаше да се налага да го подслушва, тъй като й бе предложил брак.
Премина покрай тъмното стълбище, което водеше към помещението в кулата, но не искаше да си спомня за прекараните в самота времена. Малкъм беше прав и тя отказваше да изпитва жал към изплашеното дете, което беше някога.