Отвори желязната врата в другия край на тунела и пристъпи в оградената със стена градина. Отвори уста от изненада. Елана стоеше малко встрани от дървената порта. Върху раменете си беше наметнала молитвеното килимче на Саладин. Усмихвайки се от удоволствие, тя откъсна и последните страници на Корана и ги изхвърли през стената заедно с кожената подвързия.
— Забрави нещо, мюсюлманино. — Смъкна килимчето от раменете си и също го запрати над стената. Почиствайки ръцете си, последната принцеса на ашанти, от племето кумбаса закрачи към Алпин. С високо вдигната глава, с изправени рамене, застана пред приятелката си така гола, както преди десет години, когато Чарлз я беше купил на пазара за роби в Барбадос.
Но не голотата й шокира Алпин, а разчорлената й коса. Приличаше й на прелъстена жена. Парчето плат, с което увиваше главата си, липсваше и дългата й коса беше съвсем разрошена. Устните й бяха подути. Отнесеният поглед на блестящите й, черни очи потвърди заключението на Алпин. Вече добре познаваше този поглед, разбираше страстното желание, което Елана показваше съвсем явно. Самата тя станала жертва на чара и привлекателността на Малкъм Кар, Алпин се почувства в оковите на същата любовна магия.
Като застана до нея, Елана докосна раздрания й ръкав и тихо каза:
— Момичетата от острова май много загазиха.
Тя кимна и чу Саладин да казва от другата страна на стената:
— Да вземем да идем на лов, милорд. Нямам търпение да се махна от тези жени и да убия нещо, което моята религия не ми позволява да ям.
ДЕВЕТА ГЛАВА
Двете жени стояха пред прозореца на дневната стая на горния етаж. Долу, в притъмнелия вече двор, Малкъм пъхна крак в стремето и се метна на белия си жребец. Фенерите осветяваха двадесет войници, които чакаха наблизо. Мъжките им закачки звучаха на двора, а конете им риеха в праха.
През оформените като диаманти късчета стъкло на прозореца Алпин видя как Александър застана пред главатаря си. Малкъм се наведе и му каза нещо. Не можеше да чуе какво си говорят, но го видя да сочи към старата арена, където бяха соколите му. Той помръдна рамото си, което й подсказа темата на разговора.
Александър стисна ръка в юмрук, после вдигна палец. Заговори, извади показалеца си, пак заговори и вдигна и средния си пръст.
Господарят кимна и продължи да дава нареждания.
Алпин беше бясна, но не защото той заминаваше; и без това се нуждаеше от време, за да дойде на себе си. Яд я беше, че не сподели с нея, а тя беше способна да се занимае с проблемите му. Не я беше потърсил, откакто беше измъкнала Елана от градината.
Оттогава насам беше почистила раните си, беше оправила външния си вид и стоеше по нощница и халат. Освен това беше променила и мнението си. Не искаше той да тръгне. Но изглежда, Малкъм се интересуваше повече от лова, отколкото от консумацията на пробната си женитба.
— Що за страст — нацупено промърмори тя.
— На островните момичета ще им бъде по-добре сами — каза приятелката й.
Почувствала се изоставена, Алпин взе да стърже с нокът мръсното стъкло и се чудеше дали поне щеше да се сбогува с нея.
Какво щеше да прави, ако той потеглеше, без да й хвърли дори един поглед? Щеше да му извие егоистичния врат. Не че очакваше драматично сбогуване, но тя си имаше роля, която трябваше да изиграе. Как би могла да се прави на предана годеница, ако той не се интересуваше от ролята си на влюбен младоженец? Но всъщност той не беше влюбен. Този мъж изпитваше само страст, а може би и тя щеше да изчезне, когато билето престанеше да действа.
Раби Армстронг се изправи на стремената и извика нещо на Малкъм. Всички мъже погледнаха към конюшните. Миг по-късно Саладин се появи в осветеното пространство. Лъскавочерният му жребец размахвайте опашка и пъчеше гърди като състезателен кон на парад.
— Моят черньо е доста красив мъж. Бас държа.
Изненадана, Алпин попита:
— Твоят черньо ли? Та ти искаш ли го?
Елана сви рамене.
— За известно време. — После, намеквайки за древен, племенен обичай, каза: — Една принцеса ашанти трябва да погледне в очите на бащата на човека, когото си е избрала за цял живот.
Алпин наблюдаваше как без всякакво усилие Саладин направлява коня си през тълпата и застава до Малкъм. Той бе изградил чудесен живот за себе си в тази чужда страна.
— Саладин не познава баща си.
Състрадание смекчи чертите на Елана, но нищо не можеше да промени царственото й решение.
— Съжалявам, съжалявам, и така му казах и на него.
— Това кога стана, преди или след като ти скъса роклята?