— Тъкмо за това ми скъса роклята. — Бавно завъртя глава. — Този иска да пристъпи волята на боговете. Той е много разярен мъж.
— Но ти си му дала ягодовия сок.
— Черньото взима каквото си поиска и когато си поиска.
— Ти по какъв начин го възпря?
Тя вирна брадичка.
— Не го спрях.
— Изнасили ли те?
— Не — Говореше с тон, който не търпеше възражения.
— Какво го накара да спре?
Елана удари с юмрук каменния перваз на прозореца.
— Един глупав принцип.
— Какъв принцип?
— Твърде глупав, за да го споменавам тази вечер.
Още от малък Саладин бе ръководен от твърдите си убеждения и мюсюлманска вяра. Алпин подозираше, че не се беше променил. Елана го желаеше. Той се бе отказал.
— Какво ще правиш?
В очите й блестяха сълзи.
— Ще го накарам да запее песента на съжалението. — Завъртя се и бързо излезе от стаята.
Тъкмо когато Алпин понечи да извика обратно приятелката си, Александър се поклони и се оттегли. Малкъм се обърна с лице към къщата и като че ли знаеше съвсем точно къде се намира, насочи коня си към мястото точно под прозореца.
С разтуптяно сърце тя отвори прозореца и се наведе навън. Светлината на лампите, която се лееше от стаята, го обливаше в злато и превръщаше брошката с герба на клана в блестяща звезда. В очакване на това, което щеше да се случи, и оценявайки красивия мъж, си пожела да бяха любовници в истинския смисъл на думата.
Мразеше се за слабостта си.
Той се усмихна, вдигна ръката си и я повика с пръст. Можеше да го удари, толкова беше наранил гордостта й. Как можеше този нехранимайко, този грубиян, този малоумник да седи там като мъж, роден да язди и да управлява? Как се осмеляваше да изглежда така великолепно като граф на Килдалтън и водач на клана Кар? Как си позволяваше да я третира като някоя проститутка от крайпътен хан и как можеше да я кара да копнее но целувките му?
Без да обръща внимание на призивите му, тя повдигна вежди.
— Забравихте ли нещо, милорд?
— Да. Забравих да се сбогувам както му е редът с моята лейди. — Тихият му повелителен тон и настоятелният блясък в очите му я оставиха безмълвна. — Но не се спускай по отводнителната тръба, както нравеше някога — добави, като се засмя. — Хората ми ще си помислят, че съм сключил пробен брак с някаква мъжкарана.
Коне и ездачи утихнаха на двора. Тя огледа лицата на войниците; всички ги наблюдаваха. И чакаха. Чакаха да потвърди думите му. Дали не беше обречена сама да се направи за посмешище?
Искаше да се омъжи за него и това беше част от плана, заради който бе пребродила половината свят. Но Малкъм я беше притиснал до стената. Принуди я да се прави на влюбена младоженка, каквато, Бог да й е на помощ, наистина беше. Какъв избор имаше, щом като „Рай“ беше на другата везна? Никакъв.
Отвратена от себе си и още повече от него, тя се усмихна и му махна с ръка да изчака. После тичешком прекоси стаята, като дръпна един шал на излизане. На най-долното стъпало се уви в шала и си каза, че сърцето й бие толкова бързо, понеже бе тичала по стълбите. Но когато отвори вратите на замъка и го видя да чака, прие горчивата истина, че желае целувката му.
Той се изви на седлото, сграбчи я под мишниците и я вдигна при себе си. Всичките й мисли бяха насочени към силните ръце и към мъжа, който я държеше. Сърцето й биеше до пръсване. Обви ръце около врата му. Долови аромат на сандалово дърво. Но въпреки че употребяваше парфюми с екзотични ухания на далечни страни, Малкъм изглеждаше така прикован към земята на Шотландия, както древното самодивско дърво, което растеше на двора.
Когато лицата им се оказаха едно до друго, той прошепна:
— Как е ръката ти?
Не беше свикнала с нежна загриженост, затова омаловажи нараняването си.
— Вече е по-добре.
Очите му огледаха лицето й и разпуснатите й коси, после се спряха на устните й. Стори й се, че плува из въздуха, и се замисли дали билето не бе причината за това. Но не, тя не беше пила много от сока.
— Грижи се за себе си, докато съм на лов, Алпин. За твоите нужди ще бъде на разположение Александър.
Вечерта се спусна и тя изведнъж си припомни как седеше на ръба на кладенеца с открити за неговите ръце устни, гърди.
— За всичките ми нужди ли?
В очите му просветна весело пламъче. Прошепна й с мила усмивка:
— Нито една интимна! Тези ги запази за съпруга си.
После я целуна, изсушаваща, дамгосваща целувка, определяща я като негова собственост. Из двора се понесе шепот, който вместо да я направи по-сдържана, я накара да надмине дори неговата страст. Прекрасно беше да усеща устните му и силната му прегръдка. И със смелост, толкова нова за нея, тя впи устни в неговите.