В гърдите му се надигна стон, ръцете му я прегърнаха по-силно, езикът му се втурна в устата й, после се оттегли, подканяйки нейния да го последва. Главоломното предизвикателство и мисълта, че той заминава, я накараха да се впусне в още по-голяма авантюра. Като разчиташе на интуицията си поради липсата на опит, притегли езика му в устата си и нежно го засмука, усещайки вкуса на ягодовия сок и знаейки, че билките още го държат във властта си.
Гърдите му бързо се повдигнаха и спуснаха, пръстите му затрепериха. Тя си помисли, че вероятно е стигнала твърде далеч, и се отдръпна. Приветствията на войниците забучаха в ушите й.
Очите му се отвориха.
— Благословени Свети Найниън — изруга той. — Та ти правиш от мене див звяр!
Доволна и малко уплашена от пламенния му поглед, тя се загледа в брошката му.
— Страх ме е, че ще ме оставиш да падна.
Като че ли беше лека като перце, той я вдигна по-високо. Очите им се срещнаха отново.
— Някога оставял ли съм те да паднеш, Алпин?
Тъй като не беше сигурна колко истински чувства съдържа този въпрос, тя отвърна:
— Не, но аз бях много по-малка и по-пъргава.
Една усмивка му придаде малко безразсъдно изражение.
— Ти все още си малка. И пъргава, обзалагам се, в някои области, които ни предстои да изследваме.
Тъй като не знаеше какво да му отговори, попита:
— Защо тръгваш сега?
— Защото сърните се ловят нощем, или си забравила това?
Не беше, но подозираше, че нощният лов беше само една от причините, и понеже той нямаше желание да й каже повече, тя не настоява. Отсъствието му щеше да й позволи да потърси доказателство за намесата му в живота й.
— Колко дълго ще отсъстваш?
Изръмжа доволно и я свали на земята, след което прошепна:
— Не толкова дълго, та да забравиш, че скоро ще бъдеш моя. Премести си нещата в стаята ми и спи там, докато се върна.
Той говореше за пробен брак, но се държеше така, като че ли я притежаваше. Тя огледа групата мъже на коне. В очите им прочете нескрито уважение към Малкъм. Независимата й природа се разбунтува.
— А къде ще спя след завръщането ти?
Той се засмя и като я поглъщаше с гладния си поглед, каза:
— Няма да спиш, освен в почивките.
Отново я обхвана вълнение. Погледна го нежно и се загърна по-плътно в шала.
— Наслаждавай се на спорта си.
— С теб ще се наслаждаваме на друг спорт, уверявам те.
Живея единствено с уверенията ви, милорд. — Обърна се.
Стъписаната Дора стоеше на стълбите на замъка с мях за вино и торба с провизии в ръце.
— Какво има, Дора? — попита Алпин.
— Мис Елана каза, че трябва да дам това на Саладин.
Махна на прислужницата да отиде на двора. Докато влизаше в замъка, чу Малкъм да подвиква на коня си, после тропотът на конски копита оповести заминаването му. Тя се помота във фоайето, обзета от противоречиви мисли. Искаше й се той никога да не се върне. Молеше се изобщо да не беше тръгвал.
Вратите се затвориха.
— Вярно ли е, милейди? — попита Дора с писклив шепот. — Вярно ли е, че вие и Негова светлост сте се оженили пробно?
Почувства се напълно изтощена.
— Да, вярно е, Дора.
Момичето плесна с ръце.
— Лейди Мириам ще бъде толкова щастлива.
Чудо голямо, че ще се радва лейди Мириам. Щастието на Алпин бе на половин свят далеч от нея, но в момента дори мисълта за завръщането й в „Рай“ й се струваше слаб заместител на незадоволения копнеж в сърцето й. Жалко, че не можеше да има и двете.
На следващата сутрин претърсваше писалището в кабинета на Малкъм зад заключената врата. Откри купчинка писма от Чарлз, но разхлабената връв и старият възел, с които бяха вързани, й подсказа, че някои липсват.
Подреди писмата по дати. Най-старите бяха адресирани до бащата на Малкъм, лорд Дънкан Кар, който беше дал пари на Чарлз да купи плантацията „Рай“ преди повече от двадесет години. Лорд Дънкан беше предложил средствата като зестра на Ейдриън.
Така, помисли си Алпин, значи това бил дългът на честта, за който говореше Чарлз в завещанието си. Това е била причината да прехвърли плантацията на Малкъм.
Обаче стойността на плантацията беше нараснала десеторно през последните две десетилетия, и то благодарение на неуморния й труд. Сигурно честта не включва чак такова щедро разплащане. Дори най-алчният лихвар не би нарекъл честно подобно връщане на вложени пари. Но Чарлз не го биваше изобщо в сделките.
Прочете и останалите писма с надеждата да открие нещо повече, но само в едно единствено писмо се споменаваше Малкъм и датата му беше от преди четири години. Всред непрестанните описания на болестта на Ейдриън, продължила толкова дълго, Алпин прочете един изненадващ пасаж: „Искам пак да изразя благодарностите си за щедрото ви предложение и за благородното решение на проблема за бъдещето на скъпата Алпин. Това успокоява нещастното ми сърце.“