Докато четеше тези редове, ръката й трепереше. Значи Малкъм е бил загрижен за нея и е направил щедро и благородно предложение. Но какво е било то? Със сигурност не й беше предложил пари, с които да живее, нито пък й бе дал подслон доброволно. Трябваше да се пазари с него, за да постигне и двете неща. Той не беше очаквал тя да пристигне в Килдалтън след смъртта на Чарлз. Беше изненадан от пристигането й тук и когато му каза, че му принадлежи, той се беше усмихнал и беше нарекъл това интересен обрат на събитията. Дали неправилно беше прочела удоволствие в това негово изявление? Дали в него нямаше задни мисли?
Това поне обясняваше защо настойникът й не се беше погрижил за бъдещето й. Но когато е било написано това писмо, Чарлз вече е бил прехвърлил плантацията на Малкъм. Според завещанието прехвърлянето е било осъществено една година преди датата на това писмо. Чарлз никога не бе имал намерение да й остави „Рай“.
Наранена, но убедена, че той не бе обръщал внимание на заобикалящия го свят, прочете пак изречението. Вниманието й бе привлечено от думите: „Искам пак да изразя благодарностите си.“
Изведнъж й се стори, че студът я сковава чак до мозъка на костите. Разбра, че е намерила ключа към загадката за намесата на Малкъм в живота й. Но откога той беше започнал да се интересува от благополучието й? И, за Бога, какво го засягаше това?
Прочете останалата част от писмото, но от редовете лъхаше единствено отчаянието на един човек, загубил желанието си да живее, човек, който се е молел да дойде денят, когато ще се срещне с любимата си Ейдриън в небесата.
Алпин бе обзета от вина и съчувствие. Никога не бе разбрала дълбочината на болката на Чарлз, а в сравнение с нея собствените й неприятности изглеждаха незначителни. Тя поне можеше да контролира съдбата си.
Като пристигна в Барбадос, стана свидетел на любов, която би затруднила дори най-романтичния поет, ако се заемеше да я опише. После съдбата бе протегнала грозната си ръка и бе отнела скъпата Ейдриън.
През следващите десет години бе наблюдавала как бедният Чарлз гасне. Тъжният спомен отново й напомни за убеждението й, че трябва да платиш: много висока цена, за да изживееш една любов. О, тя щеше да приключи набързо с тази пробна женитба и се надяваше да забременее, но никога нямаше да рискува, като му даде сърцето си. Щеше да го принуди да й върне плантацията. Тогава щеше да се завърне у дома.
Желанието, което бе потискала през нощта, се засили. Малкъм беше събудил дълго подтисканата й страст. Преспиването сама в огромното му легло бе изострило желанието й към него. Щом се върнеше, щеше да се присъедини към него и да вземе участие в спортния аспект на любовта, но участието й щеше да приключи дотам. Щеше да се грижи за замъка му и да ръководи прислугата му. Веднага след като получеше документите, щеше да се върне в „Рай“ и да остави Малкъм. Съвестта й щеше да бъде чиста.
Като взе това решение, тя се върна пак на писмата. За нейно разочарование прочете само редове, които описваха безнадеждността и мъката на един мъж. По-нататъшното претърсване на писалището допринесе единствено за запознанството й с ежедневната работа на главнокомандващия на клана Кар.
Подреди писалището, понеже нямаше търпение да претърси апартамента на Малкъм.
Чу се звън на камбанка. Алпин извика и подскочи като подритнато пале. Ужасена, впери поглед във вратата. Всеки момент очакваше Малкъм да я разбие. После се успокои. Като негова икономка имаше право да бъде в тази стая.
Но той беше на лов, а писмата бяха на мястото си. Дори и да се върнеше по-рано, никога нямаше да разбере, че е тършувала.
Освен това звукът беше дошъл някъде отвътре, от самата стая. Звънчето на Саладин от Мека! Разбира се. Тя се засмя на себе си и изтри в полата си нотните длани. Наложи си спокойствие и накара ръцете си да спрат да треперят.
Колко глупаво от нейна страна. Но защо това звънче се обади? Та то си стоеше на същото място високо на етажерката и никой не бе докосвал потъмнялата от времето мед. Любопитството й надделя. Премести едно ниско столче и стъпи на него. Тъкмо когато протягаше ръка, звънчето оживя отново.
Алпин изпищя и се дръпна назад. Столчето се разклати, тя размаха ръце да запази равновесие и с последни усилия успя да тласне тялото си към лавиците и да се хване за тях. Столчето се плъзна по пода и престана да се движи. Ударите на сърцето й кънтяха в ушите й. Пръстите й стискаха с всичка сила дървото на етажерките. Наранената й китка трепереше от напрежението.