Бутна вратата на замъка и се затича към кухнята. Елана седеше до масата и скубеше една тлъста гъска.
Преди два дни Елана беше бръкнала в запасите им от захарна тръстика и бе дала една пръчка на прислужника за по-грубата работа като награда, че бе оплевил градината с насаждения за кухнята. Любопитството, свързано със захарната тръстика, бе накарало Алпин да проведе урока по география тази сутрин.
Но сега застана пред Елана единствено с мисълта за приятелите си от детството.
— Саладин е болен.
Тя вдигна глава с царствено изражение.
— Съжалявам, съжалявам.
Алпин издърпа птицата от ръцете й и я хвърли на масата. Разхвърчаха се бели пера.
— Сигурно си го убила. Предлагам да се поровиш из билките си и да намериш лек. Действай бързо, момиче!
С широко отворени очи, Елана скочи на крака.
— Да съм го убила? Къде е той? Как е той?
— В безсъзнание е. Така е от снощи. Малкъм и Александър го пренасят вътре. Мислят, че умира.
Като размахваше пръстите си с полепнали по тях пера, Елана се втурна към дървеното ведро и взе да мие ръцете си.
— Какво е ял?
— Изпил е портокаловата помия с твоите съставки.
— Какво друго?
Откъм фоайето се чу шум. Пренасяха Саладин.
— Какво е ял! — изкрещя Елана.
— Зърнести плодове, корени и стъбла на глухарчета, мисля.
Елана замръзна, после бавно обърна глава към приятелката си.
— Глухарчета? Чернокожият е ял глухарчета снощи?
Надеждите на Алпин се върнаха.
— Да. Това лошо ли е?
— Лоша комбинация. Стъбла от глухарчета и прекалено много сок „клеча в храсталака“. Много лошо. — Без да губи време да бърше ръцете си, отиде до огнището, уви престилката си около дръжката на вдигащия пара чайник и го свали от огъня.
Побесняла от яд и съжаление, Алпин я дръпна.
— Ще умре ли?
— Не знам. Ще му дам малко сварени водорасли. Ако се събуди, ще го накараме да пие много чиста вода с портокалов сок.
Алпин стисна ръце.
— Моля се това да стане. Ще взема билките ти и ще те чакам горе.
След пет минути стоеше заедно с Малкъм до леглото на Саладин. Лицето му изглеждаше оловносиво на фона на белите чаршафи.
— Изглежда зле — каза Малкъм. — Едва диша.
Тя застана пред него. Отчаянието в очите му я накара да се стегне.
— Моля те, не се тревожи, любов моя — прошепна и погали небръснатата му буза. — Елана ще направи всичко възможно да го вдигне на крака.
Той въздъхна и й се усмихна едва-едва.
— Бих искал да можех и аз да вярвам толкова много на способностите й. Но тъй като не съм толкова убеден, ще изпратя за акушерката.
Искаше да му каже истината, но инстинктът за самосъхранение я накара да се въздържи. Акушерката не би имала и представа дори от причината за заболяването на Саладин. Трябваше да го накара да остави Елана да се заеме с лечението. Затова съчини една смела лъжа.
— Не е нужно да викаш акушерката. Тя може да го убие. Трябва да се довериш на Елана, Малкъм. Всички в Барбадос го правеха. Губернаторът не позволяваше на никой друг да лекува подаграта му. — Надеждата в очите му я вдъхнови. — Церила е всичко: от сърдечни заболявания и импотентност до жълта треска и воднянка.
На устните му заигра усмивка.
— Воднянка ли? Побиват ме тръпки при мисълта за лечението на това заболяване.
В коридора отекнаха стъпки.
— Аз също не знам начина на лечение, но ръката на Елана лекува всичко. Можеш сам да я попиташ.
— Какво да ме попита? — каза тя, влизайки с поднос в ръце, върху който имаше кана, парчета плат и чаша с вдигаща пара течност.
— Няма значение — отвърна Малкъм, станал отново тъжен. — Само го лекувай толкова внимателно, колкото си лекувала и губернатора на Барбадос.
Елана отвори уста.
— Какво?
— Малкъм се тревожи — побърза да изрече Алпин. — Казах му как всички в Барбадос ценяха уменията ти да лекуваш. Дори губернатора. — Човек, който Елана никога не беше виждала.
Тя постави подноса върху нощната масичка.
— Бас държа. — Наведе глава и се зае със Саладин. Мъчи я вината, помисли си Алпин и се прокле отново.
— Какво му е?
— Сега ще видя. — Елана се наведе над леглото и вдигна клепачите на Саладин. Контрастът на махагоновата й кожа и сивия цвят на лицето му беше очевидно доказателство за състоянието му.
Малкъм започна да се нервира.
— Направи нещо, за Бога!
Алпин обви ръка около кръста му; беше напрегнат.
— Ще стане като нов.
— Моля се да е така. Той е най-добрият ми приятел и много го обичам.
Като се правеше на много заета, за което Алпин знаеше, че е привидно, Елана опипа челюстта на Саладин и плъзна пръсти по врата му. Натисна леко раменете му, после разкопча ризата му и положи глава на гърдите му.