— О, Алпин, мислех си, че ще го загубим.
После се завъртя заедно с нея. Вратите, свещниците, древните оръжия, всичко се завъртя пред погледа й. Сграбчи косата му и затвори очи. Възстановяването на Саладин погълна вината, която изпитваше. Сладката действителност зае мястото й. Малкъм се беше върнал. Нямаше да минат много часове и той щеше да я направи своя съпруга в истинския смисъл на думата. Според закона щеше да принадлежи на мъжа, който със сигурност я беше измамил.
Както й да стояха нещата, нямаше да го изпусне този път. Тя го желаеше, него, компанията му, страстта му.
След като я пусна на земята, и двамата бяха замаяни. Също като редовните посетители на кръчмата „Гнило и развалено“ те се заклатушкаха надолу по стълбите. Докато Дора пълнеше ваната в помещението за миене на съдове до кухнята, Алпин поднесе на Малкъм кифли, сирене и студено овнешко. Тя го остави в кухнята и отиде до стаята му да вземе чисти дрехи. Като се погледна в огледалото, остави фустанелата и ризата и извади дрехи за преобличане и за себе си. После оправи косата си, изми лицето си и пощипа бузите си, за да им придаде малко цвят.
След като Малкъм се изкъпа и се преоблече, излязоха на двора, за да оповестят радостната новина за оздравяването на Саладин. Войници, наематели, деца, всички се присъединиха към разходката им около Килдалтън.
Като стигнаха до старата арена, Малкъм съзря глобуса.
— Това пък какво прави тук?
Иронията, която се съдържаше в ролята й на учителка сутринта, накара Алпин да се усмихне. Като момиче мразеше тукашните деца, понеже те се обучаваха, за разлика от хората на чичо й. Килдалтън им осигуряваше образование. През годината, когато живя тук, беше твърде горда и упорита, за да стъпи в училището. Малкъм имаше успехи по история и математика, а тя — в белите и оцеляването.
Пред тях изхвръкна малкият Гиби Армстронг.
— Тя ни даде бонбони от острова и ни позволи да въртим глобуса.
С вдигнати вежди Малкъм каза:
— Откри ли Шотландия, момко?
Гиби се спъна и едва не падна. Раби Армстронг улови момчето и го качи на раменете си.
— Да, милорд, и Барбадос — извика то, заровило пръсти в косата на Раби. — Там лейди Алпин е отгледала бонбоните.
Малкъм взе ръката й и преплете пръсти с нейните.
— Любопитен съм, Алпин. Как отглеждаш бонбони?
Тя изпитваше странното чувство, че си е у дома. Заобикаляха я хора, които някога я наричаха буйна и палава, но сега признаваха добротата и щедростта й. Стисна ръката му.
— Дадох им захарна тръстика. Показах им едно мачете. Елана отвори едно буренце и раздаде ром.
— Дала си алкохол на Гиби и на останалите малчугани?
Обвинението в гласа му я жегна.
— Не, разбира се. Само на мъжете. — Отдръпна се. Той я притегли обратно.
— Пошегувах се, любима. А сега ми кажи дали ти липсвах.
Той й беше липсвал и самотата я беше направила неспокойна. За да се успокои, беше карала слугите да чистят като луди. Целият Килдалтън беше изчистен, измит и лъснат от върховете на кулите до мазетата.
— Бях твърде заета, за да усетя липсата ти.
— О, разбирам. И с какво беше заета, докато ме нямаше, като изключим преподаването и поенето на мъжете с ром?
— Заклахме свинете и направихме малко реформи.
— Какви реформи?
— Ще ти покажа. — Поведе го покрай оградената със стена градина към задния двор.
Малкъм се спря изведнъж. Пред него се издигаше нова каменна постройка с гъсто покрит със слама покрив.
— Построила си ново помещение за зимнини!
— Не аз. Александър и хората му събориха старото. Дървените подпори и покривът са натрупани на купчина ей там. Камъните пък взеха оттам.
Александър се присъедини към тях.
— Построяването на ново помещение за зимнината беше идея на лейди Алпин, милорд. Тя не отстъпи в работата на никое от момчетата.
— Е, добре, милейди — Малкъм я огледа от главата до петите, — може би по-често трябва да отсъствам от Килдалтън, въпреки че за мене е загадка как съм могъл да се отдалеча от тебе.
Сред тълпата се понесе одобрителен шепот.
Тя се почувства хваната в капана на чувствата, които той излагаше на показ. Тъй като не й беше удобно да бъде център на вниманието, отвърна:
— Отлична идея.
Дора излезе напред.
— Това не е всичко, което тя направи, милорд. Накара ни да почистим целия замък. Дори мисис Елиът не би намерила кусур на лейди Алпин.
— Май съм сключил добра сделка. Ще трябва здраво да поработя, за да се изравня с нея.
Мъжете се засмяха. Жените се усмихнаха. Децата се зарадваха.
Смутена от изгарящия му поглед, Алпин отвори вратата на зимника.
— По-добре първо да провериш.
Той надникна. Само след миг извика: