— Та вътре има достатъчно сирене и прясна шунка да изкараме чак до пролетта. Благословен да си, свети Найниън, като добавим и дивеча, ще изкараме зимата и ще ядем по царски.
Алпин загуби доброто си настроение. Преди да настъпи зимата, щеше да се върне в Барбадос. Нямаше повече да вижда хората от замъка. Щеше да запази само топъл спомен за тях. Когато настъпеше времето Малкъм и хората му да протягат крака към огъня и да ядат сирене и шунка, щеше да бъде в собственото си имение и да се грижи за своите хора.
Изпита вина, че го е подвела, но тя се успокои с мисълта, че е помогнала на хората му. Беше оставила своя отпечатък и щяха да си я спомнят с добро.
Той също я беше измамил. Въпреки че не беше открила липсващите писма и нямаше солидно доказателство за намесата му в живота й, беше убедена, че той беше планирал да й отнеме „Рай“ и да я подмами към Границата, поставяйки я под свое попечителство.
Не й бяха ясни само причините за действията му.
Но щеше да разбере и това. Той нямаше как вечно да пази тайните си, особено ако живееха като мъж и жена. При тази мисъл тя поднови клетвата да пази сърцето си.
Когато излезе от зимника, той сърдечно я потупа по рамото.
— Добра работа, Алпин. Ти си шотландка по душа. — На Александър каза: — Вървете в „Гнило и развалено“. Кажи на Джейми да отвори главатарската бъчва с бира. Ще пием за наше здраве, за хубавата ни нова лейди и за оздравяването на Саладин.
Тълпата го приветства и всички се понесоха към кръчмата.
Малкъм й подаде ръка.
— Ще тръгваме ли, Алпин?
Тя не би трябвало да изпитва такъв трепет. Нетърпеливото му изражение не трябваше да кара сърцето й да тупти толкова силно и да си пожелава неща, които никога нямаше да се сбъднат. Но не можеше да устои на желанието, което изпитваше към него, не можеше да пропусне възможността за интимност, която й предлагаше. Беше на двадесет и седем години и можеше да не й се открие друг шанс да узнае тайнството на физическата любов.
Хвана ръката му.
— Да не би да възнамеряваш да ме напиеш и да спортуваш с мене?
Той се приближи толкова, че дъхът му погъделичка ухото й.
— О, не. Това не може да стане. Искам те съвсем трезва, когато те взема тази нощ. Искам да се опияниш само от мене.
— Не се опиянявам лесно.
— Ще се погрижим за това.
Вълнуващата и позната миризма на сапун с аромата на сандалово дърво я накара да потръпне. Близостта му събуди едно много приятно чувство в тялото й. Краката й отмаляха, стомахът й се стегна, а гърдите направо я заболяха от желание ръцете и устата му да ги докоснат.
Въздъхна с копнеж като влюбено до уши девойче. Целуна я по бузата и прошепна.
— Запомни това, любов моя!
Желанието да се предаде надви над стремежа й да устои на любовта му.
— И подробно ми го разкажи по-късно — добави той.
Тези прекалено дръзки думи събудиха смелостта й. По-скоро би се оставила да й поникнат мустаци, отколкото да му се разкрие напълно.
— Колко дивеч донесе вкъщи?
— Няма да успееш да отвлечеш вниманието ми от правенето на любов с тебе.
— Любов ли? Мислех си, че искаш само креватна гимнастика.
— Ти креватна гимнастика ли искаш?
Тя изрече една полулъжа:
— Не знам със сигурност какво искам.
Кимна й с разбиране като истински шотландски вожд.
— При девиците обикновено е така.
— Сигурен ли си, че съм девствена?
— Ако не си, по-добре ми кажи.
Засегната от факта, че се е превърнал в такъв внушителен мъж, Алпин настоя:
— А ти какво ще ми дадеш в замяна на невинността ми?
— Хм. — Не сваляше поглед от устните й. — Ще ти дам нежност, внимание и нощ, изпълнена с любов, която никога няма да забравиш.
Обещанията му я вълнуваха и тя се боеше, че всеки опит да устои на чаровния Малкъм Кар щеше да завърши с битка, която й бе съдено да загуби. Чувстваше се като перце, носено от вятъра на желанието му.
Въпреки това не можеше да остави без отговор такава нагла забележка.
— Както би казала Елана, ти си един нахален човек.
— Нека настане утрото, тогава ще видим кой е нахален.
ЕДИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Саладин реши, че ако Елана го нарече инат още веднъж, ще извади ятагана си и ще насече леглото. И ако не престанеше да се върти насам-натам, щеше да я върже за един стол, въпреки че нямаше сили да повдигне пръста си.
От половин час бяха сами, а тя не му беше казала дори дума. Подозираше коя е причината. Не можеше да разбере как срещата им в градината преди десет дни започна със сладки целувки и завърши с горчив спор.
— Ти ми спаси живота, а не искаш да говориш с мене. Защо?
Изправена пред етажерката с книги, младата жена прокара пръст по Корана.