Говореше й шеговито, също като Малкъм от детството. Изпита съжаление, после дълбока тъга за себе си, за него и за събитията, които я бяха довели в Шотландия двадесет години, след като се бе заклела да не стъпва в тази страна.
Протегна ръце. Усети нещо меко, топло, пухкаво, което се движеше.
— Ще познаеш ли какво е това?
Животно. Но какво? Притисна го до гърдите си и погали меката козина. Не беше котка. Това същество беше по-мило, по-нежно. После напипа ушите и плоските задни крака.
— Заек.
Той я прегърна.
— Не е просто заек, а е заек с много специално потекло. Има много важен прародител.
Хати, едно от осакатените същества, които бяха единствените приятели на Алпин. Тя се изпълни от щастие, а от очите й закапаха сълзи. Преди години чичо й я бе накарал да даде любимото си животно на Малкъм. Той го беше пуснал да се размножава на свобода.
Преизпълнена с благодарност, тя притисна до сърцето си живото съкровище от миналото й и се притисна до мъжа, който й го бе дал.
— Ти си ходил до Суийпърс Хийт — каза тя, трогната от вниманието му.
— Да. — Той погали заека по ушите. — Казах ти, че това място е пренаселено с потомците на Хати. Наричаме ги „приятелите на Алпин“.
Значи тук я помнеха и хранеха мили чувства към нея.
— Не знам какво да кажа.
— Радостта, която долавям в гласа ти, е достатъчна. — Прегърна я.
— Много съм щастлива. — Освен щастие в този миг изпитваше силна любов към Малкъм Кар.
— Жалко е, че е толкова тъмно. Не можеш да го видиш. Същият е като Хати.
— Не ми трябва светлина, за да си припомня Хати. Като че ли беше вчера, когато я оставих тук.
— Не — яростно изрече младият мъж. — Забрави миналите дни, Алпин, всички до един. Мисли единствено за сега, за това колко много те желая и колко добре ще се чувстваме заедно.
Тя се повдигна на пръсти и го целуна по бузата. Той се обърна и наведе глава, така че устните им се срещнаха.
Устните му бяха меки и имаха вкуса на бирата, която беше пил. Струваха й се прекрасни, понеже бяха изрекли това откровение. Тя също копнееше да се сложи край на неприятностите, които възникваха между тях, и когато той наклони глава и задълбочи целувката, знаеше, че страстта щеше да заличи споровете им, макар и за известно време.
Топлото пухкаво същество, настанено удобно в прегръдките й, оформяше символичен мост между тях, мост, който ги прехвърляше през годините на раздяла, свързваше копнежите им и приветстваше доброто.
Когато ръцете му с обич я погалиха и от гърлото му се изтръгна стон, Алпин се почувства изпълнена с надежди. Един глас в съзнанието й шепнеше, че най-после е открила истинското спокойствие и радост.
Подтикната от внезапно чувство, че е осъществила мечтата си, тя се притисна до него. Заекът се размърда.
Малкъм се дръпна назад.
— Разбираш ли, любов моя — промълви той, — ти за пръв път ме целуна с желание.
— Ако ми дадеш възможност, ще го направя пак.
— Бъди сигурна, че още щом стигнем до леглото ми, изобщо няма да има никакви протести от моя страна. Освен ако ти не пропилееш тази възможност. — Малкъм взе заека и го пъхна в пояса на фустанелата си.
Хванати за ръце и сплели пръсти, те се отправиха по отъпкания път към стълбите на замъка.
— Дължиш ми кон — каза тя.
— Сивият ли?
— Да. Раби и Емили се намират между пазара и кожарската работилница.
— На „целуни ми луничките“ ли си играят?
— Е, малко е тъмничко за това. Просто се целуват.
— Конят е твой. Ще говоря с Раби.
Влязоха в замъка и той я поведе към спалнята си. На приглушената светлина на газената лампа тя го гледаше как пуска заека. За разлика от трикракия си прародител това животинче пъргаво скочи и се пъхна под една табуретка, а след това се отправи зад завесите.
Тогава Малкъм се озова пред Алпин, обхвана с ръце лицето й и докосна с устни нейните. Ангелското докосване и нежният му поглед събудиха сетивата й. Силно желание изпълни всяка частица от тялото й. Нетърпеливо вдигна ръце и ги обви около кръста му.
— Бавно, любима. Следвай ме.
Тези обикновени думи й напомниха колко неопитна беше и бяха достатъчни да успокоят глада, който чувстваше. В момента, в който ръцете й се отпуснаха, тя огледа прекрасното място, където той възнамеряваше да я вземе. Сърцето й ликуваше.
Сигурно беше забелязал погледа й, понеже се усмихна и каза:
— О, да. Скоро всичко това ще бъде наше.
Погледът му обходи лицето й и с търпение, на което би завидял дори светец, я притегли към себе си и впи устни в нейните. Влажни, топли, сладки като мед, устните му разнасяха магията си, толкова съвършено контролиращи движенията си, че едновременно възбуждаха и успокояваха. Той събуждаше страстта й със строга последователност; лека целувка в ъгълчето на устата, която накара гръдта й да я заболи от копнеж, нежно близване с език по венците, което накара зърната й да набъбнат, последва леко засмукване на долната устна, което изпрати импулсите на желанието чак в стомаха й.