Напълно отпусната, тя каза:
— Като че ли ме целуваш навсякъде.
Мъжът тихичко се засмя.
— Ще го направя, като му дойде времето. — Ръцете му оставиха лицето й, за да се спуснат по шията й и да се установят върху гърдите й. — Усещаш ли желанието тук?
Тя покри с ръцете си неговите, притисна ги и успя да произнесе като стон:
— А ти какво си мислиш, че усещам?
Хвана ръката й, смъкна я надолу, пъхна я под кожената кесия на главатар и я постави върху подутината там.
— Мисля — той пое въздух през стиснатите си зъби, — че ще е по-добре да те освободя от тези дрехи.
Усещаше го огромен и твърд под дланта си, абсолютно подходящ да запълни празнината в нея. Очакваше с нетърпение облекчението, което според думите му щеше да й донесе тялото му.
— А твоите дрехи?
Лицето му се озари от широка усмивка.
— Ще ги оставя на тебе.
За пръв път се почувства сигурна в себе си, за да поеме инициатива.
— Тогава ще използвам правото си на дама и ще започна първа.
Той изненадано повдигна вежди, после разтвори широко ръце и каза:
— Съблечете ме тогава, милейди, но го направете бързо.
Алпин обаче реши да действа инстинктивно. Дясната й ръка остана върху очевидното доказателство за силното му желание, а с лявата започна да разкопчава брошката с герба на клана, която прикрепяше края на фустанелата за рамото му. В очите му се появи разбиране и ръцете му отново се върнаха на гърдите й.
Като галеше най-уязвимата част на тялото му, тя му даде сребърната игла.
— Ето, дръж това.
Малкъм я пое с дясната си ръка, а тя продължи да разкопчава колана на кесията, която се спускаше до бедрото му. Още един колан, стегнат около кръста му, държеше фустанелата.
— Сигурна съм, че това е твое — каза.
Лукавата му усмивка накара тръпки да пропълзят по гърба й. Стисна нежно гръдта й и пое кесията си. Тя се дръпна назад.
— Как се чувстваш, като ръцете ти са пълни с емблемите на властта на клана Кар?
Той се притисна до дясната й ръка.
— А ти как се чувстваш, като ръката ти е изпълнена с отличителния знак на клана Кар?
Тя се засмя и стана по-смела. Ръката и се плъзна нагоре и надолу.
— Вълната не дразни ли кожата ти?
Гледаше я втренчено с отворена уста. По челото му се появиха капчици пот, а лъскавочерната му коса се навлажни и залепна по слепоочията. С разширени ноздри и блеснали кафяви очи каза:
— О, да. По-добре ще е веднага да смъкнеш фустанелата ми.
— Шегуваш се.
— Аз ли? Мили боже, Алпин, ако продължиш да ме галиш по този начин, ще ме накараш да те изнасиля.
Напълно сигурна в себе си, тя продължи със заниманията си.
— Това е невъзможно. Не можеш да изнасилиш жена, която те желае.
Той се разбърза. Кесията му тупна на пода, а пръстите му се впиха в тънкия й кръст. Ръката му задържа нейната.
— Алпин, да ме желаеш е едно нещо, а да те задоволя — съвсем друго.
Изведнъж загуби своята увереност и се загледа в отвора на ризата му.
— Не разбирам.
— Ще разбереш — каза й нежно, окуражаващо. — Обещавам ти. А сега направи нещо с тези копчета и с този колан, който намираш за толкова привлекателен.
Разкопча ризата му и свали колана. Той махна ръката й и фустанелата се свлече на пода, оставяйки го гол, само с ботуши.
Тя въздъхна с възхищение. Гледката беше прекрасна. Малкъм беше олицетворение на мъжката красота.
Пръстите й закопняха да го докоснат отново, но други, по-интимни части от тялото й копнееха за същата привилегия. Спомни си за деня при римската стена, когато разголи гърдите й и за пръв път събуди желанието у нея. Внезапно почувства, че дрехите й тежат, пречат й. Спомни си нещо, което й бе казал.
— Понеже съм девствена, ти мислиш, че трябва да действаш бавно.
— Знам, че трябва да действам бавно, и трябва да ми повярваш.
— Вярвам ти. — Наистина го мислеше, но все още беше любопитна.
Желанието растеше все повече и повече. Ръцете й бяха обвили врата му. Той се владееше толкова добре, изглеждаше толкова опасен, така преизпълнен със сила и толкова опитен, че тя се уплаши; едно много странно чувство за някого, който цял живот се е грижил сам за себе си.
После вдигна поглед към основата на гърлото му и забеляза силно пулсиращата вена. Мускулите му бяха стегнати до краен предел. Преглъщайки с усилие, тя се осмели да вдигне поглед още по-високо. Челюстта му беше стисната здраво, а чувствените устни, образуващи тънка линия, изразяваха решителност.