Ръцете й се пъхнаха под ризата му и откриха раменете. Той отстъпи от падналата на пода фустанела, забоде брошката върху един стол и протегна ръце към нея.
— Сега е мой ред — каза. Стомахът й се сви.
— Но ти си още с ботушите.
— После.
Заплашителният му тон я обърка и когато я обърна, за да разкопчае роклята й, тя си помисли, че може да се строполи в краката му. Раменете й затрепериха, но ръцете му я стиснаха и той се наведе, за да прошепне.
— Точно сега съм заинтересован да те изследвам.
Онова изключително чувствително място между краката й пулсираше и жадуваше за докосването му.
— Ти трепериш? Какво не е наред? — остро попита той.
Притисна се към него и понеже беше с гръб, заговори свободно:
— Току-що научих нещо. Нашите тела си приличат и в същото време са различни.
Плъзна ръка между бедрата й.
— Този извод ми доставя изключително удоволствие.
Тя въздъхна от приятното дразнене.
— Ти си много по-едър от мене, но природата ни е създала така, че напълно да си подхождаме.
— Мисля, че стигнахме до същината — каза той, като умело се справяше с дрехите й.
— Не и ако се мотаеш с копчетата ми.
В отговор той смъкна дрехата от раменете й, после посегна към връзките на ризата й.
— Ти със сигурност познаваш вътрешните и външните части, съставящи дамския тоалет.
— В настоящия момент думата вътрешни съдържа определен апел.
— Имаш предвид…
— Имам предвид това. — Смъкна останалата част от облеклото й и я понесе към леглото. Положи я внимателно на него. После смъкна ботушите си и се надвеси над нея, закривайки светлината.
— Разтвори си краката, Алпин.
Тя го направи и той пъхна колене между нейните. Космите на краката му гъделичкаха бедрата й, гледката на изправената му мъжественост срещу нейната женственост я караше да изнемогва от желание. Инстинктивно повдигна бедра.
— Не още.
Наведе се и впи горещите си устни в нейните. После влажните му целувки обсипаха шията, гърдите й. Устните му поеха поред щръкналите й зърна. Желанието гърмеше в ушите й.
Започна да се извива и да стене и взе да го тегли към себе си.
— Сега, любов моя, сега.
Облегна се на лакът и насочи ръката си между бедрата й. Нежният допир разпали пламъка на страстта и тя се загледа в него като омагьосана, докато той галеше най-интимното й място. Кожата й бе като подпалена, а когато пъхна пръст в нея, Алпин изстена от възторг и сграбчи кадифената покривка на леглото. Не можеше вече да се контролира. Всякаква рационална мисъл я напусна. Отдаде се на опитното му докосване и се остави да я поведе на еротично пътешествие. После удоволствието, за което й говореше, взе да се надига и всеки момент бе готово да избухне. Продължи да я гали. Тя се загърчи в екстаз, изживя нещо, за чието съществуване нямаше ни най-малка представа.
Веднага след като отвори очи, се озова пред нов проблем. В себе си усещаше празнина. О, небеса, тя се чувстваше празна.
Отговорът, изпълването се виждаше в мъжката му слава, надвиснала над нея. Посрещна го и докато твърдостта му натискаше, за да намери вход, тя го хвана за раменете. Той направи гримаса и бавно, внимателно задвижи бедра. Но желанието й актът да се осъществи по-бързо и отново да изпита насладата, я накара да се надигне към него.
Остра болка я разряза като с нож. Извика и се опита да се отдръпне. Малкъм изстена и зарови лице в косите й. Бузите им се допряха, кожата му изгаряше нейната, агонията му измъчваше сърцето й. Ръцете му уловиха бедрата й.
— Отпусни се, любов моя. Имай ми доверие. Просто се отпусни и си мисли за това, как се почувства преди малко.
Бе изживяла удоволствието сама. Не беше помислила за него, за това, дали и той е бил задоволен. Сега знаеше, че той не беше егоист и я бе накарал да изпадне в еуфория в ръцете му.
— Ти също ще изпиташ удоволствие този път, нали? — попита тя.
Останал без сили от напрежение и сдържана страст, Малкъм потръпна.
— Да, Алпин, но само ако ми се довериш.
Целуна го по бузата, намести се под него и прошепна:
— Наистина ти вярвам.
Бавно навлезе в нея. Беше тясна и топла и примамлива. Сърцето му се топеше. Стисна тесните й бедра толкова силно, колкото се осмели, докато накрая го пое целия. От гърлото му се изтръгна стон на облекчение.
Той беше на път да изгуби битката между измъченото си съзнание и пламналите си слабини, но се опита да не обръща внимание на болезненото пулсиране и съсредоточи вниманието си върху нея. Бе удържала на думата си. Все още лежеше неподвижно и дори едва дишаше. Беше права и по въпроса, че природата бе създала телата им едно за друго.