— Ще видим. — Отмести я от себе си, стана от леглото и отиде до умивалника.
Гледаше го как мокри една кърпа, после я изстисква, като при това усилие мускулите на ръцете му заиграха. Възхитена беше от мъжествената му красота. Широките рамене и силният врат бяха станали още по-мощни от дългите години тренировки с меч на арената. Погледът й се спря на тънкия кръст и тесните бедра и към онази част от него, която толкова я привличаше.
През тялото й премина тръпка. По време на ловния му поход тя беше влизала в стаята му по няколко пъти дневно да почиства, да я разглежда, да търси доказателство за вероломността му. Не беше открила никакви документи, свързани с плантацията, но беше намерила някои необикновени неща, включително и това, което Елана бе определила като средство против забременяване, а именно, една гъба в бутилка с розова вода, оставено от любовницата му.
Когато той бавно се приближи към нея, Алпин се запита кога щеше да зачене детето му и дали вече не бе станало. Щеше ли да му каже? Не, ако това означаваше да остане в Шотландия. Имаше задължения. Трябваше да освободи робите в плантацията и сама да си изгради бъдещето.
— Май си далеч оттук — каза й, докато коленичеше на леглото. — Да не си се отегчила вече от съпруга си?
Протегна се и отговори:
— Само ако съпругът ми се е отегчил от мене.
Малкъм сведе поглед към члена си.
— Ако наричаш този приятел отегчен, имаш още много да учиш за мъжката анатомия.
— За какво е тази кърпа?
— За това. — Разтвори краката й.
Разбра какво възнамерява да прави и се изтегли към горната част на леглото. Движението я накара да трепне.
— Мога сама да се измия.
— Не се и съмнявам, но трябва също да признаеш, че все още те боли.
— Добре де, но ти не трябва да ме тормозиш с някаква ледена кърпа.
— А ти не трябва да си такъв инат. Аз съм твой съпруг, Алпин, и страшно ми харесва да те гледам навсякъде.
Тя се смъкна надолу и пъхна ръце под главата си.
— Е, щом ролята на камериерка възпламенява въображението ти.
— Ти си много мъдра жена. — Усмивката му беше дяволска. После пъхна кърпата между краката си и легна до нея.
— Какво правиш? Мислех си…
— Шт. Отново спориш, моя красива съпруго. Правя две неща — затоплям кърпата за тебе и охлаждам страстта си, понеже не мога да си представя докъде може да ме доведе.
Тя не се сети за остроумен отговор. Погледна го. В очите му гореше предизвикателство. Не можеше да я шокира; вече беше загубила девствеността си. Като се стараеше да се прави на равнодушна, махна с ръка.
Той продължи да смуче зърната на гърдите й, докато тя си помисли, че ще полудее от желание. Опита вкуса на кожата й от ушите до пъпа й и щеше да продължи по-нататък, ако не бе сложила край на тази поквара.
— О, много добре — каза той недоволно. — Ще си запазя този десерт за друг път.
Извади затоплената кърпа и я накара да промени мнението си за гъделичкането. Успя да остане неподвижна със стиснати зъби, докато той каза:
— Благодаря ти, Алпин, че ми подари невинността си.
Искреността в гласа му стигна право до сърцето й и това беше един от малкото пъти в живота й, когато се бе почувствала оценена. Беше толкова горда, а не трябваше да стигне до тези интимни отношения с Малкъм Кар, човекът, който беше нарушил мира и спокойствието й. Но в момента не можеше да се презира, понеже тялото й копнееше за неговото и той си заслужаваше наградата.
Каза, че ще бъдеш нежен. Удържа на думата си. Притегли я под себе си.
— Нежност преди, пълнота сега.
Подивяла от страст и в очакване на задоволството, което щеше да последва, тя се разтвори за желанието му. Часове по-късно, докато заспиваше, реши, че пълнотата беше за него орден за мъжественост, а за нея — безкрайно блаженство.
Болката в рамото я изтръгна от обятията на съня. Отвори очи и разбра, че се взира в пода и лежи на ръба на леглото. Ръката й беше изтръпнала. Беше сигурна, че ще падне от леглото, и затова се опита да се премести, но се сблъска с неподвижен мъж. Малкъм лежеше по корем, разперил ръце и крака, така че заемаше цялото легло.
Вдигна ръката му, за да я премести. Той се размърда, обви ръка около кръста й и я придърпа към себе си. Тъй като изпитваше неудобство от голотата им и уплашена, че го е събудила, тя се престори на заспала. През полуспуснати клепачи се зае да изучава стаята.
Лампата още светеше, но газта в стъклената основа беше намаляла. Слънцето не беше изгряло. Високите столове й пречеха да види часовника над камината.
Умората заплашваше да я върне обратно в съня, но все още част от съзнанието й оставаше съсредоточена върху тялото на мъжа до нея.