Малкъм. Пробният й съпруг. Нейният любовник.
Обхвана я спокойствие, а влагата между краката й напомняше за часовете, прекарани в любов. Той издаде тих звук и се намести още по-близо до нея. Една голяма, загрубяла от работа ръка нежно обхвана гръдта й. Притисната до него, в безопасност и на сигурно място, Алпин никога не се беше чувствала толкова обичана, толкова защитена.
Без да мисли, погали ръката му и затвори очи.
Когато отново се събуди, пак лежеше в единия край, напълно отвита, с изтръпнала ръка. Ръката на Малкъм бе опряна на гърба й, като че ли се стремеше да я избута.
Раздразнена от физическото му отхвърляне, стана от леглото. Той продължаваше да диша равномерно. Тя преметна през рамо дългата си до кръста коса и се обърна да го погледа. Както и преди лежеше по корем. Едно карирано одеяло покриваше тялото му от кръста надолу, а главата му бе обърната към нея. Потъмнялото от слънцето лице и гъстата черна коса бяха в пълен контраст с белите чаршафи. Заспал, той изглеждаше по-възрастен за годините си. Поразително приличаше на баща си. Имаха еднакви, фино оформени челюсти и правилни носове, типични за всички графове на Килдалтън, изобразени върху портретите в голямата зала. Но чувствената уста на Малкъм беше несравнима и съвсем различна от тези на предците му. Споменът за устните му и многобройните целувки накара стомахът й да се свие от желание.
Застанала гола пред него, тя прие горчивата и в същото време сладка истина, че лесно би могла да се влюби в него. А вероятно вече го беше направила.
Тази перспектива я ужаси. Нямаше търпение да излезе от стаята, затова навлече една домашна рокля и среса косите си. После намери заека, който се криеше зад завесите, грабна го и се упъти към вратата. Малкъм продължаваше да спи.
Влезе в кухнята и намери там Дора, която разпалваше огъня.
— Рано сте станали, милейди. — Прислужницата се изправи на крака и избърса ръце в чистата си престилка. Като видя заека, засия от радост. — Не е ли хубав. Приятелите на Алпин са много хубави.
Получила нов комплимент, Алпин премести заека на рамото си и го потупа по гърба, както би направила с бебе. Острите му мустачки погъделичкаха врата й.
— Наистина е хубав, Дора, но съм сигурна, че е гладен. Би ли донесла малко моркови от мазето?
Прислужницата се втурна към задната врата и донесе цяла купчина.
— Първо това направих. И си мислех да купя други зеленчуци днес от пазара.
— Благодаря ти, Дора. Много мило от твоя страна.
— За нищо, милейди. Негова светлост говори дори с дърводелеца да му направи къщурка. За това си шушукаха снощи в „Гнило и развалено“.
Малкъм беше разговарял с толкова много хора в кръчмата, че на Алпин не й беше възможно да запомни имената на всички. Изглежда, всички освен нея знаеха за подаръка.
— Ами дай нещо от складовете с храна на дърводелеца в добавка на това, което ще получи от лорд Малкъм.
— Да, милейди. Фрейзър обича саздърма от агнешки дреболии, но жена му не му прави.
— Тогава нека бъде саздърма. — Подаде й заека. — Грижи се за новия ми любимец, докато му намерим подходящо място. Ще бъда в зеленчуковата градина. Искам да събера малко семена за следващата година. — Нея нямаше да я има през пролетта, но хората от Килдалтън не трябваше да страдат.
Дора поглади ушите на заека.
— Бяхте ли изненадана, милейди?
Усмихна й се.
— Разбира се.
— Негова светлост каза, че ще се изненадате. Когато измисли това, беше толкова доволен, че се подхлъзна във ваната и разплиска вода по пода.
На Алпин много й хареса дискусията върху щедрата природа на Малкъм.
— Кога е станало това?
— Ами че вчера, докато се къпеше. Вие бяхте горе да му донесете дрехи. Той ми нареди веднага да изпратя Раби до Суийпърс Хийт да донесе този хубав заек. Лорд Малкъм много се безпокоеше за мавъра и щом Саладин се пооправи, Негова светлост се чудеше как да ви се отблагодари.
Значи заекът беше подарен от благодарност, не от любов. Алпин се разочарова. Мислеше си, че е липсвала на Малкъм по време на лова и заекът е представлявал един романтичен жест. Тя се зарадва толкова много снощи, дори си помисли, че изпитва любов. По дяволите, липсата му на сантименталност. По дяволите и нейният романтизъм! Проклет да бъде, че я накара да изпитва подобни чувства.
— Нещо не е наред ли, милейди? Нищо, което би искала да сподели.
— Не, Дора, няма нищо. Просто си мислех за всичката работа, която имаме да вършим днес.
Прислужницата се изправи.
— Чакам разпорежданията ви.
Заболя я за отнетите илюзии и си наложи да се върне към ежедневието.
— Ще донеса мръсните чаршафи от казармите, докато ти затоплиш вода за прането. Елана бе започнала да скубе една гъска вчера. Ти ще я довършиш.