— А какво ще правим с мавъра?
Заета с Малкъм Кар, бе забравила за Саладин.
— Сигурна съм, че Елана ще се грижи за него.
Дора изкриви лице в гримаса и каза:
— Не мисля така, милейди. Не и след снощи. Освен това тя отиде да лови риба.
Да лови риба ли? Приятелката й никога през живота си не бе ходила за риба, и то по много интересна причина.
— Сигурна ли си, че е казала „да лови риба“?
— Да. Попита в коя посока е езерото. Сигурно това е най-доброто решение след снощната битка със Саладин.
Алпин се нуждаеше от неприятности в замъка толкова, колкото и от нов пробен съпруг. Беше сигурна, че Елана щеше да се чувства виновна, задето беше дала билките на Саладин. Очакваше от нея да не се отделя от леглото му.
— Кажи ми какво се случи.
— Ами… — С почервенели от вълнение бузи прислужницата се загледа в заека. — Те хубавичко се скараха, докато вие бяхте в кръчмата. Аз почиствах помещението за миене и ги чух да крещят. Саладин си искаше молитвеното килимче. Африканската госпожица каза, че е твърде болен, за да се просне на пода. Когато той продължи да настоява за килимчето, тя го изхвърли през прозореца и му каза да не мърда от леглото.
Елана винаги бе презирала традиционните религии и обвиняваше мисионерите, че са донесли болести на племето й. Можеше да си представи как африканката се е отнесла с вярата на Саладин, най-вече ако това е било в разрез с методите й на лечение. Риболовът сигурно имаше за цел да изиграе ролята на извинение, тъй като Саладин можеше да яде риба. Той не се хранеше с месо.
— Намери килимчето и му го занеси заедно със закуската.
Дора се поклони.
— Да, милейди, но ми трябват ключовете от оградената със стена градина. Там се приземи килимчето.
Стаята на Саладин беше на втория етаж и гледаше към градината.
— На последната етажерка са, в помещението за миене.
— Тръгвам веднага.
След като събра мръсните чаршафи от казармите, Алпин взе една кошница с градински инструменти и парчета плат, в които да се сушат и съхраняват семената. После излезе от кухнята и се отправи към градината и към тишината. Тъкмо беше събрала и последните семена от босилека, когато чу тропот на ботуши по посипаната с камъни пътека. Инстинктът и ударите на сърцето й подсказаха, че това е Малкъм.
Той се носеше към нея, наперен като петел. Не можеше да се въздържи да не му се възхити. Беше истински символ на мъжката красота, облечен с вълнена фустанела с ярките червени и зелени карета на клана Кар. Утринният вятър развяваше ръкавите на меката памучна риза. Дори малко кривнатата му барета говореше за човек, роден да управлява.
— Трябваше да ме събудиш.
Първото й желание беше да му издере очите. Вместо това избра сарказма.
— Дори война на клановете не би те събудила.
Той клекна до нея и откъсна едно листо от босилека.
— Май не сме в настроение тази сутрин, а? Много странно, защото аз се чувствам така, като че ли мога да завладея света. — Погъделичка бузата й с листото.
— Опита се да ме изриташ от леглото.
Листото падна на земята.
— Какво? — изрева толкова силно, че можеха да го чуят дори войниците по укрепленията.
Тя вдигна листото и го пусна в кошницата. После се огледа наоколо да види дали не са събрали публика. Увери се, че няма свидетели, и се зае да събира семена от риган.
— Нощес едва не ме изблъска от леглото — каза тя. Младият мъж се засмя и се удари по коляното.
— Че защо ще го правя, след като положих толкова усилия да те вкарам в него?
Епизодът в леглото не я вълнуваше много: или щяха да свикнат да спят заедно, или щеше да се настани в отделна стая. Болеше я, и то много, че я беше излъгал, че сам е ходил до Суийпърс Хийт. Сви рамене с безразличие.
— Не бих могла да чета мислите ти. Вероятно не ти харесва да спиш с мене.
Изсвири рог, сигнал за пристигането на посетител, но Малкъм продължи да я гледа.
— Трябва да призная, че спането не ме вълнува.
Топлината в гласа му посмекчи негодуванието й. Чудеше се как да го подразни.
— И хъркаш — излъга тя.
Той се отдръпна, като че го бе ударила.
— Това е абсурдно.
— Не, не е. Проглуши ми ушите.
— Щом съм такъв грубиян в леглото — изръмжа той, — тогава защо никоя друга не ми го е казвала?
Проклетите му любовници! Трябваше ли непрекъснато да й напомня за тях? Проклета да е и нейната ревност. Дори и това да се окажеше последното нещо, което щеше да направи на този свят, тя щеше да го накара да забрави всички тези жени. Усмихна му се нежно и го потупа по бузата.
— Сигурно никоя от тях не те е харесвала достатъчно, за да бъде откровена.