Така че се качи по стълбите и огледа бойните щитове на клановете, които се бяха съюзили с рода Кар. Щитът на семейството на Гордън явно липсваше.
ТРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Малкъм отпиваше от бирата си и наблюдаваше своя гост. Джон Гордън от Абърдийншир крачеше из кабинета. Огледа етажерките с римски шлемове, върхове на копия и глинени съдове, които Малкъм и баща му бяха изкопали от руините близо до Адриановата стена.
Спря се до глобуса, завъртя го и се премести до стената с картините.
Планинецът изглеждаше съвсем спокоен за човек, който се кани да събори една от най-великите монархии. Май изобщо не се безпокоеше за надвисналата опасност, не се интересуваше от риска, нито от съдбата на толкова много хора. Малкъм се чудеше как един мъж може да има толкова самодоволен вид, когато се кани да обяви война. Вероятно беше така, защото водачът на клана Гордън бе прекарал живота си в плетенето на политическите интриги на якобитите.
Какъвто и да беше случаят. Малкъм нямаше намерение пръв да подхване темата. Мислите му се въртяха около Алпин. Една нощ в прегръдките му и тя бе станала истинска палавница. Възнамеряваше да й даде възможност да разучи ролята си на прелъстителка, след като приключеше разговора с госта си.
— Не си спомням Килдалтън да е бил толкова проспериращ под управлението на баща ти — каза Гордън на шотландски.
Саладин пренасяше кореспонденцията им. Рядко и Малкъм се отбиваше в укреплението в Абърдиншир. Но Джон Гордън не беше канен в Килдалтън, откакто той беше момче.
— Нещата се промениха тук, на Границата. Мащехата ми ни донесе мир.
Гостът спря пред последния от семейните портрети.
— Мавърът ми каза, че лорд Дънкан е заминал за Константинопол заедно с лейди Мириам. Върнаха ли се?
Гордън просто водеше обикновен разговор; изобщо не го засягаше дипломатическата им мисия.
— Не.
Гостът му се засмя и поклати глава.
— Жал ми е за персите. Според лорд Ловат лейди Мириам може да освободи човек от семейните му бижута и да нарече това дипломация.
Мащехата на Малкъм притежаваше специален дар да въдворява мир сред враждуващи мъже. Преди двадесет години, заета с преговори, тя бе забравила да пази сърцето си. Бащата на Малкъм беше спечелил любовта й и чрез женитбата си с нея беше поднесъл безценен дар на хората на Килдалтън.
Обичта, която Малкъм изпитваше към нея, го накара да се усмихне.
— Непременно ще предам комплиментите ти.
Гордън продължи да разглежда портретите.
В отсъствието на мащехата му Алпин бе поела всички грижи, свързани с Килдалтън. Тя оставяше своя отпечатък върху всичко; способността й да ръководи и ежедневните й занимания с работа от всякакво естество й бяха спечелили уважението и приятелството на жителите на замъка и на войниците. Малкъм се чудеше как би се справил без нея.
Гордън шумно се оригна. Навеждайки се над портретите, загледа се в сестрите на Малкъм. Потупа едното платно.
— Тази мома с червената коса. Баща ти може да направи полезна сделка с нея.
Говореше за най-малката му сестра. На четиринадесет години, Ан имаше една единствена страст: да построи достатъчно голямо имение, където да подслони всички сирачета на Лондон. С Алпин щяха да се разбират много добре.
— Ан си има собствено мнение.
— Та той още ли не я е сгодил?
— Родителите ми не използват децата си като пионки в политическата игра.
— Жалко. Един съюз с Локийл Камърън би бил от полза и за двата клана.
Забележката беше толкова типична и отвратителна, че не би могъл да я отмине просто така.
— Да служи на високопланинските кланове не е целта на нашето семейство.
— Да. Затова Шотландия е разделена. Вашите гранични кланове може и да се радват на ролята си на победени, но високопланинците никога няма да се примирят с това.
Старият спор се възобнови.
— Високопланинците не си поделят границата с англичаните.
Гостът се напери и размаха стиснат юмрук.
— Ще ги надвием, ако решим.
— По същия начин, по който се надвивате един друг ли? Та вие не можете да престанете да се избивате вътрешно, как ще изградите единен фронт. И ако продължите да го правите, скоро Джеймс Стюарт няма да има кого да поведе, нито кого да управлява.
Гордън не помръдна, заслушан в разумните му доводи.
— Разбирам — каза планинецът, — че красивото ти парче не се е върнало.
Малкъм разбра, че става въпрос за Розина.
— Красивото ми парче ли?
— Розина.
— Какво те кара да мислиш, че не се е върнала?
— Две неща. Първо, ако се беше върнала, ти щеше да изпратиш мавърското момче на Север с отговора на приятелите ни в Албано. Второ, ти не си мъж, който спи с две жени едновременно. Метнал си се на баща си.