Липсата на вкус отвращаваше Малкъм, но да напомня на Гордън за лошите му обноски, означаваше визитата да се проточи. Затова се засмя:
— Никога не съм могъл да скрия нищо от тебе, Джон.
Гордън му намигна цинично.
— Ти доста добре прикри шотландската си девойка. Коя е тя?
Шотландската девойка. Странно беше да чуе, че някой нарича Алпин по този начин. Никога не беше мислил за произхода й. Тя беше живяла с английския си чичо и беше просто Алпин. Сега беше неговата Алпин и това му доставяше изключително удоволствие. Копнееше да я прегърне отново.
— Не я познаваш.
Гостът сви рамене и взе халбата си.
— Изглежда ми позната.
Това също беше странно.
— Какво у нея ти е познато?
— Тези необикновени очи и махагоновата коса, но не мога да се сетя къде съм ги виждал преди. Кой каза, че е кланът й.
Инстинктът и любопитството на Гордън го накараха да бъде предпазлив.
— Тя е местна девойка и само моя.
— Пазиш си я, а? — Гостът се засмя. — Не мога да кажа, че не би ми се искало да имам такава девойка. Страхотна е и с прекрасни форми.
Малкъм много добре познаваше формите й. Тялото отговори на мислите за нея. Почувствал се неудобно, вдигна каната.
— Още бира?
— О, да. Чудесна е. — Гордън изпразни халбата си, отново я напълни и пак я изпи. Очите му предизвикателно заблестяха. — Бих искал да се обвържа с клана Кар.
Той винаги говореше едно и също.
— Значи си пътувал напразно. Позициите ми не са се променили, Джон. Ще доставям посланията ти до Италия, но няма да участвам в държавна измяна.
Халбата се удари във високата облегалка на стола.
— Проклятие, Малкъм, времето тече. Не можеш да продължаваш да стоиш и от двете страни на границата.
— Мога, след като притежавам земи и от двете страни. Майка ми, която беше англичанка, се е погрижила за това чрез зестрата си.
— Баща ти не трябваше да се жени за англичанка.
Добрите намерения на Малкъм отлетяха.
— Сигурен съм, че си подскачал от радост, когато майка ми е разтрогнала брака чрез смъртта си и ме е оставила, преди да ме отбие.
Гордън, който въобще не се интересуваше, нито имаше представа от трагичните събития в живота на домакина си, каза:
— Или си с клановете, или ще те смятаме за враг. Кое от двете?
Малкъм се задави от яд. Опита се да се успокои и каза на английски:
— Внимавай за думите си, Джон. Започваш да призоваваш към кървави размирици.
Гордън се наведе напред с лице, почервеняло като косата му.
— С всеки изминат ден все повече говориш като англичанин.
— Аз съм наполовина англичанин, както и толкова много хора тук, на границата.
— Никога не сме използвали това срещу тебе.
— Дръж си езика зад зъбите, особено когато се тъпчеш с говеждо от стадата ми в Нортъмбърланд и го ръсиш със сол от английските ми мини.
— Това е само търговия. Достатъчно ти плащаме.
Тъй като този спор не водеше до никъде, Малкъм обузда гнева си.
— И двамата имаме по-добри неща за вършене, вместо да седим тук и да обсъждаме различията между високопланинците и тези от низините.
— Да „низините“ е думата — упорито изръмжа Гордън. — Ти си този, който иска да драсне черта между моите хора и твоите.
— Не аз съм очертал планинските граници. Предците ти са го направили преди векове.
— Направили сме го, за да се предпазим от нископланинците, които са готови да целуват краката на всеки чужденец, заел трона. Отговори на въпроса ми, човече! Когато настане времето, ще се присъединиш ли към северните си братя?
— Ето какво било. — Изправи се, заобиколи писалището и застана пред Гордън. — Ще решим проблема още сега на арената. Имаш ли меч, Джон?
Планинецът стоеше и се взираше в него с малките си очички.
— Ти си храбър момък и когато ти изнася, си същият като твоя дядо си от рода Кар, Големия разбойник.
Много малко хора бяха правили това обидно сравнение. Дядото на Малкъм, Големият разбойник, си служел с насилие. Той смятал, че стои над всички закони. Също като Гордън Кенет Кар беше оставил в Килдалтън глад и мизерия.
По време на своето управление осмият граф, бащата на Малкъм, беше използвал благост и компромиси, за да поправи грешките на седмия граф. Днес всеки признаваше заслугите на баща му за процъфтяването на това място.
Малкъм приличаше на дядо си по високия си ръст и черна коса. Но и той като баща си по-скоро би продал душата си на Сатаната, отколкото да изложи на риск хората от Килдалтън.
— Като ме сравняваш с Големия разбойник, ми нанасяш друга непростима обида.