— Обида ли? — Гордън се изсмя. — Дядо ти казваше на англичаните какво могат да правят със законите и данъците си. Сравнението би било хубав комплимент, ако живееше над чертата.
Над чертата, под чертата. Високопланинци, нископланинци. На Малкъм му омръзна, но Гордън много го биваше да накара шотландец да се изправи срещу шотландец. За Джон мирът беше нещо наложено насила и го караше да скучае.
— Какво да бъде, Гордън, меч или мълчание?
Очите на другия главатар заблестяха от вълнение.
— Ще ти се да ме предизвикаш на бой, нали?
Абсолютно. Но причината не беше тази, за която си мислеше Гордън. В основата на яда му лежеше разстройването му от скарването с Алпин. Този човек и глупостите му само разпалиха яростта му.
— Не искам да се бия с тебе, но ако си мислиш, че можеш безнаказано да се вмъкнеш в дома ми и да ме обиждаш, лъжеш се.
— Трябва ли да ти напомня, че съм с десет години по-стар и съм десет пъти по-нисък от тебе?
Вождът на клана Гордън не притежаваше физическа сила и младост, но беше опитен и лукав. Но Малкъм се беше научил на изтънчени словесни маневри от майстор, или майсторка, какъвто беше случаят, тъй като учителка му беше мащехата му.
Като си помисли за търпеливата и умна лейди Мириам, той приседна на ръба на писалището.
— Тогава се сдържай, Джон, и помисли за истинските проблеми, които стоят и пред твоите, и пред моите хора. Докажи ми, че си склонен да направиш нещо, за да подобриш живота на всеки шотландец над и под линията.
Със самодоволна усмивка Гордън отново се настани в стола.
— Много добре. Ще ти дам дъщеря си.
Очакваше предложението благодарение на получената от Саладин информация. Въпреки това политическите последствия от подобен съюз го накараха да направи пауза. Обединяването на половината Шотландия би било направо обявяване на война. Кралят беше забранил този брак още когато Малкъм беше младеж.
На него му беше известно, че го изпитват, затова отговори:
— Мислех, че си я сгодил за сина на Арджил.
— Не я ли искаш?
Това, което искаше наистина да узнае, беше дали Малкъм би се изправил срещу короната. Безброй пъти беше искал отговор на този въпрос.
— Няма да превърна Килдалтън в бойно поле.
— Виж какво, момче, все някога трябва да се сбием с англичаните.
— Говори само за себе си. Аз няма да се ангажирам с враг, който не мога да победя.
— Но ти можеш да разбиеш англичаните. Крал Луи ще подсигури флота и дванадесет хиляди френски войници. С хубавия принц на борда те ще хвърлят котва близо до Лондон и ще изненадат англичаните. Когато тези хановерски копелета хукнат на север, ние с теб ще ги чакаме. Ще държим Границата, докато пристигне Джеймс и си вземе короната.
Военните действия бяха интригите, замислени от френския двор и подхвърлени на заточения крал, само и само да се подлива вода на Хановереца, който заемаше английския трон. За нещастие Гордън и останалите високопланинци бяха толкова заслепени от желанието да качат на трона своя крал, че не забелязваха измамата.
Младият мъж изпитваше известно съжаление към якобитите за наивитета им.
— Не вярвам французите да поведат война заради Шотландия, нито пък е почтено други да ни водят битките.
— Останалите шотландци ще се присъединят към нас. Само почакай и ще видиш — придумваше го Гордън. — Само да видят хубавия принц и ще се втурнат след него.
Малкъм презираше упоритостта им.
— Защо не го подкрепят сега?
— Заради Джеймс. Той иска да сдобри шотландците и британците. Това ще отнеме години и кога си чувал англичанин да е бил сдобряван по мирен начин?
— Мисля, че Джордж I беше последният, който променяше душите. — Когато Гордън се намръщи и погледна настрани, Малкъм добави: — Уилям и Мери също предявиха претенции към короната чрез кървава революция.
— Те претендираха за английска корона.
— Джордж искаше обединение на короните, а също и кралица. — Не можа да се стърпи и добави: — Ако си спомняш, тя беше Стюарт.
— Англичанка — изтърси ядно той.
Понеже аргументите на Гордън ставаха все по-абсурдни, Малкъм се зачуди дали някога щеше да има мир в планините.
— О, значи водиш религиозна война?
Гордън удари бедрото си с юмрук.
— Това е борба за запазване на кралство Шотландия.
— Обединяването на клановете ни чрез женитба е невъзможно, Джон, понеже съм сключил пробен брак.
— С италианското парче, а? — Стисна облегалката на стола. — Какво споразумение си си изработил със Стюардите?
О, той си мислеше, че Розина представлява част от сделката. Не я смяташе за обикновен приносител на писмата от и за заточеното кралско семейство. Типично за един якобит. Малкъм сви устни, за да не се усмихне.