Тръгна към ковачницата. От ковача научи, че непознатият има хубав меч.
После спря пред кръчмата и надникна през прозореца. Хората от клана на непознатия пиеха бира.
В конюшните й казаха, че странникът има хубав кон, а лорд Малкъм — прекрасна съпруга.
Тъкачът одобри карирания плат на посетителя, така и на лорд Малкъм, а на нея направи комплименти, като каза, че лорд Малкъм е спечелил цяло състояние в нейно лице.
Накрая с приповдигнат дух тя почти полетя по стълбите, водещи към входа на замъка. Вратата се отвори внезапно.
Малкъм стисна здраво, но нежно ръката й, и като я дръпна вътре, попита:
— Къде беше?
— Ходих при войниците ти да им кажа колко мелодично хъркаш.
Съпругът й притисна устата си с ръка, за да не се разсмее, но раменете му се тресяха.
— Май съм си го заслужил. Но искам да ти поднеса извиненията си.
Наведе се и целуна нослето й.
— И как ще стане това. Цял ден се криеш. Дора ми каза, че пиеш бира с човек на име Гордън.
— Съвсем мъничко. Искам да съм трезвен, когато ме вържеш за леглото.
— Изненадана съм, че си ме взел насериозно.
— Бих те взел навсякъде и по всяко време, Алпин.
Тя нямаше намерение да си играе любовни играчки.
— Е, няма да се кача с тебе горе, така че можеш да си свалиш от лицето развратната усмивка.
— Но ще поставя усмивка на твоето лице.
Думите му я обезоръжиха.
— Добре де, ще се усмихна.
— Съжалявам, че съм искал да те бутна от леглото, не е било нарочно.
— Приемам извинението ти.
— Така си и мислех, понеже се каня да ти поднеса сватбен дар.
Единственият дар, който тя искаше, беше нейният дом. Плантацията „Рай“. И възможност да освободи робите.
Тя заяви направо:
— Искам единственото нещо, което ми липсва.
— Познавам те добре, Алпин. Знам какво ти липсва. Знам защо дойде в Шотландия.
Стомахът й се сви: нима беше разкрита?
— Така ли?
Той й отговори съвсем сериозно.
— Да. Помня какво каза снощи за Барбадос. Трябва да си се чувствала заточена там.
Старата горчивина събуди яда й.
— Аз бях заточена там.
— Повече никога няма да ти се налага да мислиш за плантацията „Рай“.
Мили Боже, беше продал дома й на този проклет Гордън. Тя се парализира, сърцето й затуптя неравномерно. После го сграбчи за рамото.
— Какво си направил?
— Това е изненада. — Хвана ръката й и я поведе по коридора. — Ела с мене.
ЧЕТИРИНАДЕСЕТА ГЛАВА
Алпин се уплаши. Почувства се като в капан. Ръката му стискаше китката й като робски окови. Странният му поглед я държеше в плен. Нима причината за присъствието на непознатия беше продажбата на плантацията?
„О, Господи, не! Моля те, недей!“ — С всяка измината стъпка ужасът й нарастваше. Всичките й мечти и планове пропадаха.
В коридора, който водеше към по-малката зала, се чу мъжки смях. Мъжете от нощната стража се шегуваха, забавляваха се, за да може времето до зори да измине по-неусетно. Дали Дора им беше дала достатъчно храна?
Малкъм спря насред фоайето.
— Алпин, какво ти е? Цялата трепериш.
— Нищо ми няма. Просто се чудех дали войниците имат достатъчно храна.
— Не ти вярвам. Кажи ми за какво мислиш.
Тя се огледа наоколо.
— Загрижена бях за госта ти. Не бих искала да си мисли, че хората от Килдалтън са негостоприемни. Ти ми плащаш добре и това, че сме сгодени, не значи, че трябва да изоставя задълженията си.
— Алпин … — предупреди той. — Говориш глупости!
Господи, той виждаше през нея, но друго не можа да измисли.
— Погледни ме.
Тя го направи неохотно. Устните му бяха здраво стиснати.
— Кажи ми какво има, без да извърташ. Кажи ми точно за какво мислиш в момента.
Засмя се нервно.
— Мисля си колко много мразя изненадите.
Усмихна й се окуражително.
— Тази ще ти хареса. Това е дар от съпруга ти. Довери му се. Той знае кое е най-доброто за тебе. — После я въведе в кабинета.
Човекът, наречен Гордън, стоеше навъсен пред семейните портрети. Фустанелата му беше измачкана, а шкембето му стърчеше Над ниско закопчания колан. Главатарската кесия стигаше чак до коленете му.
Алпин погледна Малкъм. Беше озадачена. Ако наистина бе открил причината за идването й в Шотландия и беше продал плантацията, защо тогава беше тази среща? За да я накаже вероятно.
Той се прокашля и я побутна леко.
Посетителят се обърна и се втренчи в нея, като я оглеждаше от главата до петите.
— Алпин, позволи ми да ти представя Джон Гордън, мой познат, шотландец и главатар на своя клан. Също така е и граф на Абърдийншиър, въпреки че не иска да носи тази титла.