Без да сваля очи от нея, гостът изсумтя.
— Този ранг са ми го дали англичаните и за мене няма никаква стойност.
Тя се поклони и понита:
— Как сте, милорд.
Вместо отговор той започна да обикаля около нея, оглеждайки я като надзирател новия роб.
— Божествени очи — мърмореше си.
Обидена до дъното на душата си, тя вирна брадичка.
— Харесва ли ви престоя тук? — Тъй като я зяпаше с празен поглед, добави: — Имам предвид, надявам се, че посещението в Килдалтън ви е доставило удоволствие.
Той погледна Малкъм и кимна.
— Така е. Тя е Маккей. Няма спор. Достатъчна е само косата, но очите й са неоспоримо доказателство. Тя е от рода на Комин.
Отдръпна се и от двамата мъже.
— Разбира се, че името ми е Маккей, но какво общо има това с цената на солта? Какво става тук, Малкъм?
— Джон познава семейството на баща ти — обясни той, като че ли бе станало някакво чудо.
Едно познато чувство смрази душата й. Тя плесна с ръце.
— Е, и?
— Това е моят дар за тебе, единственото нещо, което никога не си имала — семейство.
Сцената й се стори още по-мрачна, като го чу да произнася собствените й думи. Това, което смяташе за хитро измъкване, се бе превърнало в излагане на опасност на всичко скъпо за нея. Тя си имаше чудесно семейство в Барбадос — чернокожи жени, които й бяха давали парцалени кукли, за да я накарат да се усмихне, мъже, които изрязваха фигурки от кокосов орех и ги оставяха пред вратата й, за да я пазят от зли духове. Хора, на които липсваше, хора, които се нуждаеха от нея.
Обзе я отчаяние и едва сдържа сълзите си.
— Значи си си мислел, че искам семейство?
Объркан той попита:
— А ти какво очакваше да ти подаря?
Миг по-късно лицето й засия от облекчение.
— Изобщо не можех да си представя. — Втурна се към него задъхана от възбуда. — Разбери ме. Казах ти, че изпитвам ужас от изненадите. Винаги се държа като малко дете и никога не казвам каквото трябва.
Алпин, бързият ум! Тя се измъкна много ловко. Уменията й можеха да си съперничат с тези на лейди Мириам. Значи беше очаквала друг подарък? Но какъв? И защо беше толкова разтревожена във фоайето? Сигурно не беше като другите му жени, които искаха бижута и рокли.
— Малкъм, моля те, не ми се сърди. Имаме гост.
Беше забравил за Джон. Планинецът се беше настанил върху писалището, а усмивката му показваше колко се забавлява.
— Моля те.
Молбата в очите й трогна сърцето на Малкъм. Тя беше отбягвала въпросите за живота си в Барбадос, беше му разказала малко за себе си. Трябваше да се радва на тази нова откровеност. И ако беше егоист, трябваше да се радва на късмета си.
Огледа косата й и необикновените й очи и отново си помисли за предимствата, които щеше да има чрез нея.
— Не ти се сърдя.
— Ще допуснеш грешка, ако се отнасяш лошо с момичето — каза Гордън, размахвайки халбата си. — Комин Маккей полага изключителни грижи за жените в рода си. Глези ги.
— Никога не съм чувала за човек, наречен Комин Маккей — възрази Алпин. — И мога да ви уверя, че той никога не ме е глезил.
— Та той дълги години търсеше изгубената си внучка. Така че недей да бързаш, момиче — предупреди Джон Гордън.
— Как се осмелявате да ми казвате коя съм и какво да правя!
Тя пак лицемерничеше. Но тя винаги беше лицемерка. Обърканият Малкъм наблюдаваше как я обзема ядът. За да я успокой, каза:
— Не си ли любопитна да се запознаеш с роднините на баща си?
— Ето колко съм любопитна. — Завъртя се и се обърна с лице към стената.
Гордън прошепна:
— Тя е истинска Маккей. Залагам бъдещето на Шотландия срещу това.
Отново се обърна към тях с блеснали очи.
— Можеш да заложиш кожата на Комин Маккей срещу това, че изобщо не ме вълнува цялата тази работа.
— Какво й става? — попита Гордън. — Би трябвало да се радва. Кланът Маккей се грижи за своите.
Тя отвори уста, после погледна към пода, но Малкъм знаеше, че имаше много неща да каже.
— Давай, момиче — Окуражи я, — кажи това, което мислиш!
Тя се поколеба.
— Беше… беше мило от твоя страна, Малкъм, да искаш да подновиш връзките ми със семейството на баща ми, ако тези хора наистина са ми роднини. Но, моля те, не казвай на тези Маккей, че отдавна изгубеното им пиле се е завърнало, за да го хранят. Не бих направила и крачка дори, за да се срещна с тях. — На устните й се появи привлекателна усмивка. — Имам семейството, от което се нуждая.
Гордън удивено погледна младия мъж.
Ако Алпин беше изгубената внучка на Комин, а Малкъм не беше много убеден в това, тя сигурно щеше да промени мнението си за своето семейство. Според Джон Комин с години бе обикалял из планините да я търси. В момента Малкъм искаше мащехата му да беше тук. Лейди Мириам познаваше Комин Маккей и можеше да потвърди приликата. Сметна, че засега е най-добре да уважава желанията на Алпин.