— Милейди си каза думата, Джон. На мене се пада честта да я глезя.
— Благодаря — отвърна нервно тя.
Малкъм се чудеше за какво ли си мисли. Обърна се към Гордън:
— Ако ни извиниш …
Той намръщено промълви:
— Ей сега ще събера хората си и ще поема по пътя си. Ще изпратиш мавъра на Север, когато…
— Разбира се — прекъсна го Малкъм, преди планинецът да успее да разкрие нещо от уговорките им. — Както винаги Саладин ще ти достави солта.
Щом вратата се затвори, тя се втурна в обятията му.
— Съжалявам, че се ядосах, но наистина не ми трябват повече семейства.
Малкъм изпита угризения. Преди двадесет години чрез една детска лудория, тя му бе отнела възможността да има семейство. Доскоро я обвиняваше, но сега преосмисли случилото се.
Не можеше да се търси отговорност на тази жена за нещо, което бе извършила като дете. Тя не го беше направила умишлено и не би могла да знае докъде можеше да доведе подобна шега. Тогава не е знаела нищо за създаването на поколение.
Да оставим вината настрани. Коя друга би била по-подходяща за негова съпруга? Вероятно това беше наказанието й. Щом не забременее, щяха да говорят за нея, че е безплодна. Съпрузите рядко биваха обвинявани за подобни неща. Някои хора в Килдалтън сигурно щяха да й се подиграват. Бяха й се подигравали и като дете, но сега, едва за две седмици, тя спечели всички на своя страна. Ако й се дадеше достатъчно време, щеше отново да заеме полагащото й се положение. И през цялото това време щеше да му принадлежи.
Докато я притискаше до гърдите си, започна да я вижда в друга светлина. Видя смелостта й и маската, която си беше надянала, за да се предпази от жестокостта на света. Като дете се бореше да прикрие наранените си чувства. Като жена беше направила най-доброто с живота си. Да направи най-доброто за бъдещето й, беше неговата съдба.
Обзе го спокойствие. Щеше да пише на лейди Мириам за посещението на Гордън и за нарастващото недоволство сред високопланинските родове. Но личните си новини щеше да запази до завръщането на родителите си.
Като се започнеше от утрешния ден, щеше да положи всички усилия да спечели доверието на Алпин и да узнае тайните й. Сега просто щеше да я държи в прегръдките си.
Саладин ги завари така, застанали прави в кабинета, притиснати в лекуващата раните прегръдка. Аллах щеше да го накаже, но им завидя. Все пак едва ли имаше други двама, които повече от тях да заслужават да се наслаждават един на друг. Тези вечни противници от детството се превръщаха във вечни приятели.
Малкъм го погледна и се усмихна.
— Добре дошъл в света на живите, приятелю.
— Дойдох да поднеса поздравленията си.
Алпин се отдръпна от Малкъм, но той я притегли обратно.
— Не се притеснявай. Това е просто Саладин. Той никога не те е тревожил, нито ти е нареждал какво да правиш.
— Знам, но ще е по-добре да се погрижа за вечерята. — Тя се усмихна и забързано излезе от стаята.
Саладин каза:
— Трябва да й кажеш истината.
Малкъм закрачи из стаята.
— Знам, но не сега. Какво казваше ти за лъжата? Едно зло, което създава сто истини, е по-добре от една истина, която причинява сто злини.
— Не одобрявам факта, че си подвел Алпин да сключите пробен брак. Трябваше направо да се ожениш за нея.
— Знам и ще го направя.
Саладин беше само с пет години по-голям от Малкъм, но възгледите им бяха различни. Един мюсюлманин никога не би имал жена, преди да се е оженил за нея. Мавърът не можеше да понесе извършената от приятеля му заблуда.
— Как ще обясниш факта, че си я подвел?
Малкъм потърка челото си.
— Гордън и останалите якобити са готови да тръгнат срещу краля. Настояват да се присъединя към тях. Женитбата с Алпин ми дава право на избор, понеже кланът Маккей имат умерени възгледи.
Методите, които използваше Малкъм, за да се справи с високопланинските кланове, изчерпаха търпението на Саладин.
— Не е честно да използваш жена за уреждане на спор. Защо не използваш меча си?
— Защото нашата култура цени повече жените. Ние не ги използваме само за раждането на деца. Даваме им свобода.
Мавърът не можа да се въздържи и каза:
— Знаеш, че е съмнително Алпин да забременее.
— По дяволите, Саладин. Знам, че не мога да й дам дете. Но на мен ми е необходима връзка с високопланински клан, а на нея й е нужен дом.
— Сигурен ли си, че е роднина на Комин Маккей?
— Сега си ги представям и двамата. Разбира се. Трябваше да забележа приликата, но не съм виждал Комин повече от десет години, а и имах да мисля за съвсем други неща.