— Изпий го! Преди ти харесваше.
— Ти го изпий. Аз не съм жаден.
— Но той е за тебе и няма друг.
— Наречи ме щедър, понеже настоявам да си го поделим.
Тя неохотно отпи, после му подаде чашата. Ева и забраненият плод. Християнското сравнение беше много подходящо за случая. Той пое чашата.
— Имаш хубав врат — каза тя. Пръстите й го докоснаха и проследиха движенията на гърлото, докато преглъщаше.
Усмивката й предвещаваше неприятности за скрупулите му. Ръцете й обещаваха неприятности, тъй като развързаха дрехата й и тя се свлече на пода.
Тялото му се вкамени. Търсеше спасение в някоя строфа от Свещената книга, а очите му не се отместваха от приличащите на копчета тъмни зърна на гърдите й. Тънката й талия привлече вниманието му. После погледът му се премести върху закръглените бедра. С изтънял от страст глас той каза:
— Ако това е идеята ти за разговор, имаш много странен речник.
— Тази принцеса ашанти е дошла да те накарала запееш щастлива песен.
— Не би ми хрумнало нещо по-добро.
— Ти си разумен тази вечер, мюсюлманино. По-добре да забравиш учтивите песни и да си поиграеш с Елана.
От нея се излъчваше топлина, желание, готовност.
Аллах да му е на помощ, но той искаше повече от една нощ. Искаше я за съпруга.
— Мислех си, че предложенията ми за женитба винаги са били учтиви и съвсем ясни.
— Предложението за женитба не е хубаво нещо.
— Защото никога не съм виждал лицето на баща си ли?
Тя се удари по гърдите.
— Защото тази принцеса на ашанти никога няма да погледне в очите на баща ти.
— Този обичай е абсурден. Не можеш да отхвърляш благородното ми предложение, понеже не познавам баща си, после да настояваш да се любя с тебе.
— Така правят хората ашанти.
— Мога ли да ти напомня, че не си сред хората си.
Тя го изгледа накриво, после му обърна гръб. Искаше му се да й изкрещи, но се улови, че съзерцава тялото й. Усети тежест в слабините и изгарящата болка на желанието. Унижението, реши той, беше поредната степен в пречистването, която трябваше да преодолее.
Протегна ръка.
— Ела тук, принцесо!
Тя се обърна. В очите й блестеше решителност.
— Кажи сбогом на принципите си. Боговете ти изпращат тази принцеса. Наслаждавай й се.
Той й каза тихо:
— А какво ще кажеш за насладата на сърцето?
— Елана ще ти запее песен на съжалението, но тя трябва да запази сърцето си за вечния си партньор.
— Аз искам да съм този човек.
— Никога, никога. — Седна на леглото и заблъска възглавниците. — Принцесата на ашанти те е избрала за другар сега.
— Трябва ли да бъда поласкан?
Усмихна му се.
— Да, да.
Той й обърна гръб.
— Няма да стане. Щом не желаеш да ми станеш съпруга, намери си друг жребец, принцесо.
— Само заради някакъв глупав принцип?
Стана от леглото и се притисна до него. Саладин се дръпна на безопасно разстояние.
— Честта едва ли е глупав принцип.
Тя изрече с тъжна усмивка:
— Правиш страшно голяма грешка.
— Тогава ми помогни да не я направя.
Тя постави ръце на бедрата си и ги залюля.
— Ще ти помогна.
Той затвори очи.
— Не.
Младата жена отново се приближи. Дъхът й погали лицето му. Когато устните й докоснаха неговите, той не можа да устои на изкушението. Целувката разкъсваше душата му. Знаеше, че трябва да запази честта си, затова успя да се изтръгне от магията й.
— О! — простена тя с отворена, сочна уста. Разговорът, изглежда, беше откровен. Той докосна връвчицата на кръста й.
— Какво е това?
— Винаги ме питаш. Ще ти кажа, но няма да ти хареса.
— Настоявам да ми кажеш.
— Това е колан на принцеса и ще го нося, докато стана кралица.
Още племенни обичаи. О, Аллах, с колко предразсъдъци трябва да се справя един смъртен?
— Как ще станеш кралица?
— Просто, просто. Кралиците ашанти раждат принцеси ашанти.
Той разбра. Тя можеше да стане кралица само след като роди. Протегна ръка към нея.
— Ще ти дам принцеса.
Както винаги тя с желание отиде в прегръдките му.
— Дай ми радост.
В сравнение с чувствата, които събуждаше целувката й, радостта не представляваше нищо. Ръката й опипа слабините му.
— Ти много силно ме желаеш.
— Нека кажем, че съм готов и способен да те даря с дете. Не си ли съгласна?
— Подвеждащ въпрос, мюсюлманино. — Погали го по интимния начин, на който я бе научил преди седмици. — Дете, да. Принцеса, не. Само вечният партньор може да направи кралица една принцеса ашанти.
По изкривения си, езически начин на изразяване тя беше казала нещо, което не му хареса. Умът му се съпротивляваше, но тялото му не искаше нищо да чуе. Един глас в душата му крещеше да вникне в значението на думите й. Логиката се промъкна през замъгленото от желание съзнание. Търпението му се изчерпа. Значи нямаше да има женитба.