Отвратен от себе си, че е забравил всякакъв морал, и от нея, че няма такъв, той прие тъжната истина, че тя никога нямаше да бъде негова. Махна ръката й и я избута към вратата.
— Върви си и вземи със себе си примитивните си вярвания.
От очите й бликнаха сълзи.
— Ти ме мразиш.
— Не, Елана. Обичам те.
— Не е възможно да ме обичаш.
Трябваше му спокойствие, но тази нощ дори хиляда молитви не биха му го донесли. При тези обстоятелства религията и принципите направиха неосъществима една връзка. За да се освободи от мъките, Саладин избра един начин, макар да беше сигурен, че после щеше да съжалява.
ПЕТНАДЕСЕТА ГЛАВА
Сънят започваше по един и същ начин.
Изморена от дългия следобед, прекаран в тръстиковите полета, Алпин влезе в банята, малка постройка, намираща се между плантаторската къща и жилищата на робите. Тя смъкна влажната си от пот рокля и влезе във ваната с дъждовна вода. Водата я охлади, а наоколо се разнесе любимият й аромат на ванилия. Малката Сали, Големите очи, сладко дете на шест години, свали фибите от косата й. Малките несръчни пръстчета затанцуваха по главата й, прехвърлиха се на слепоочията и продължиха да масажират врата й.
Тъкмо когато напрежението от тежкия труд през деня премина, Алпин усети зловещата тишина.
Побиха я тръпки. Сънят се превръщаше в кошмар.
Тя се напрегна и извика перачката. Но не Маргьорит стоеше в сянката. С пресъхнала уста гледаше подобната на скелет фигура с дупки на черепа вместо очи, с гротескна усмивка, която се очерта в мъглата и се понесе към нея. Създанието протегна ръка към нея. Почернелите кости стискаха кървава маса от пулсираща тъкан.
Сърцето на плантацията „Рай“.
Един писък заседна в гърлото на Алпин. Чуха се гласовете на Маргьорит и Сали, които я молеха да ги освободи от злото.
Тя изскочи от ваната и се втурна към вратата. Трябваше да освободи всички. Трябваше да стигне до поляната, където вечер се събираха край огъня и пееха песни за Африка.
Затича се по добре познатата пътека. Мъртвешката тишина я подтикваше да върви напред.
Оглушителен шум я накара да спре. Тя се зарадва. Това беше Бампа Сам, който съживяваше плантацията с барабана си. Тя се опита да затанцува под звуците на барабана, но ритъмът беше неравномерен.
— Милорд! Трябва да дойдете!
Това беше тревожният глас на Александър, който тътнеше като гръмотевична буря.
Изтръгната от съня, тя се загледа в жълтата светлина, която се промъкваше под вратата. Не беше в Барбадос. Намираше се в замъка Килдалтън до мъжа, в когото беше силно влюбена.
Чукането по вратата се повтори и напълно я разсъни. Търкулна се към средата на дюшека и извика Малкъм. Той промърмори името й, протегна се и я притегли към себе си.
Александър затропа отново, този път толкова силно, че всеки момент щеше да изкърти вратата.
— Малкъм! — извика тя и го разтърси. — Събуди се!
Той отвори очи и се усмихна.
— Здравей, любима. Пак ли съм се опитвал да те бутна от леглото?
Опита се, но щеше да остави това за по-късно.
— Нещо не е наред. Александър те вика.
— Милорд! Елате бързо!
— Ти стой тук! — Бързо я целуна и се отправи към вратата.
Отвори я и намери зад нея воина с фенер в ръка. Светлината падаше върху разтревоженото му лице. Мъжът заговори тихо и единствените думи, които Алпин успя да чуе, бяха: „неприятности“, „Гнило и развалено“. Съпругът й изпсува и влезе обратно в стаята.
— Чакай ме! Сега ще се облека.
Тя се беше увила с одеялото и седеше в края на леглото.
— Какво има?
Малкъм облече ризата си.
— Нищо, за което да се безпокоиш. Лягай си!
Той я държеше настрана от събитията, нещо, което ненавиждаше.
— Ако някой е ранен или болен ще извикам Елана.
— Не! Абсолютно невъзможно.
— Тогава аз ще дойда с тебе.
— Не ставай сприхава, Маккей.
Проклето да е това фамилно име и желанието му да го върне отново в живота й.
— Забрави Маккей! Аз съм просто Алпин.
— Ти си просто сприхава.
Действително се дразнеше и защо не? Времето минаваше. Тя се бе провалила в усилията си да спаси плантацията. И се беше влюбила в Малкъм Кар. Сърцето й се късаше. Не трябваше да обича този мъж.
— Искам да помогна — настоя тя.
— Не! — Седна до нея, за си обуе ботушите. — Не можеш да помогнеш, Алпин, и като си помисля колко много се труди преди няколко часа да ми доставиш удоволствие, предполагам, че си изтощена. Просто си легни и спи!