— Но аз съвсем се разсъних.
— Тогава ще ти изпея приспивна песен, като се върна.
— Не се дръж с мен като с дете. Кажи ми какво се е случило.
— Аз не мога да повярвам, че се е случило. Стой тук!
Той изхвърча от стаята, без дори да затвори вратата.
През последния месец виждаше как надеждите й бавно се топят, а сърцето й се превръща в предател. Този мъж беше купил дома й, беше откраднал добре планираното й бъдеще и го беше заменил с живот, който тя нямаше право да живее.
Като негова съпруга го наблюдаваше как с твърда ръка и справедливо управлява графството си. Грижеше се за всичко и за всеки. Беше щедър и любещ съпруг. Подготовката за прибирането на реколтата и търсенето на купувачи за стадата испански говеда отнемаше по-голямата част от дните му. Но вечер направо я боготвореше. Докато преди я наричаше „беладжийка“ и й припомняше събитията от миналото, сега я наричаше умница и си спомняше детството им с разбиране и съчувствие, които стопляха изтерзаната й душа. Говореше за бъдещето им и я окуражаваше да поднови връзките си с клана Маккей.
„Маккей не са могли да те намерят, Алпин — често казваше той. — Те са искали да се грижат за тебе. Дай им възможност да те обичат сега.“
Дори нежните му грижи не можеха да укротят неспокойния й дух. Малкъм наистина се беше променил от пристигането й досега. Когато й се удадеше възможност, щеше да разбере защо.
Тя крачеше из стаята и се чудеше каква работа да си намери. Избърса праха от масичките, почисти огнището, оправи леглото и подреди дрехите им.
Измина един час. Реши да подреди книгите.
Часовникът отмери два часа. Не издържа, облече се и тръгна към кръчмата.
Пред вратата на „Гнило и развалено“ се беше струпала тълпа. Всички ръкомахаха и обсъждаха нещо. Като стигна до тях, Алпин видя Александър, застанал на пост пред вратата. Тя се промъкна през тълпата.
— Какво става?
Александър сведе поглед към нея.
— Саладин пие бира и играе комар с кръчмаря.
Думите му предизвикаха ръмжене и нови приказки сред околните. Саладин да пие алкохол! Трябваше да овладее ситуацията.
— Моля ви, вървете си вкъщи. Тук няма нищо за гледане.
Някой извика:
— Защо Макгинти е дал бира на момъка? Той се възползва от него, за да го обере до шушка.
— Няма да си тръгнем, докато Саладин не се прибере вкъщи — извика друг мъж.
— Точно така — подкрепиха го останалите.
Алпин се ужаси, като си помисли, че тяхната загриженост можеше да влоши нещата. Тя плесна с ръце, за да привлече вниманието им.
— Обещавам ви, че ще се погрижа Саладин да се върне обратно в замъка.
Чу се женски глас.
— Лейди Алпин може да се справи и с господаря, и с мавъра. Хайде да си лягаме, момчета.
Те се разпръснаха. Алпин се обърна към войника.
— Кажи ми какво стои в основата на цялата тази работа, Александър!
— Саладин и африканската госпожица пак са се скарали. Той дошъл да удави мъката си в алкохол. Взел да хвърля зарове и спечелил достатъчно бира, но после загубил ятагана си.
— Алкохолът и мъжката гордост са лоша компания — каза тя и влезе в кръчмата.
В най-отдалечения ъгъл седеше Саладин Кортез, най-ревностният мюсюлманин. Чалмата му бе кривната на една страна, а на лицето му сияеше пиянска усмивка.
— „Бутни ме, ще те дръпна“ — каза той, като провлачваше думите си. — Знаеш ли какво значи това, приятелю? Отрова, чиста отрова, обвита в абаносова кожа и изпратена ми от Аллах. Провалих се. Не издържах на изпитанието.
Седнал срещу него с гръб към вратата Малкъм остави халбата си.
— Това не е изпитание. Пророкът ти е изпратил тази жена за награда.
— Не мога да повярвам — каза Саладин, а лактите му се плъзнаха от масата.
Малкъм улови ръцете му и отново ги постави на масата. Мавърът сграбчи ръката му.
— Какво е това?
Един шал беше вързан около китката му. Алпин съжали, че не е стегнат за врата на Малкъм. Да помага на Саладин да се напие! Що за приятелство!
Саладин изсумтя.
— Жена ти се страхува, че ще избягаш от леглото й, а?
— Точно така. — Развърза копринения шал и го натика в колана си. — С това ме държи там.
Притеснена, тя се отдръпна назад и се сблъска с Александър.
— Значи се е провалила, понеже ти си тук, със стария си приятел на чашка бира. — Понечи да вземе халбата си, но я бутна и бирата се разля на пода.
— Утре ще те боли главата.
Саладин се засмя.
— Сигурно болката в главата няма да е толкова силна, колкото болката в сърцето. О, приятелю, защо се намеси в живота на Алпин и по този начин доведе тези жени тук?
Алпин се учуди на думите му. Значи Малкъм преднамерено се беше намесил в живота й. Чарлз бе нарекъл това разрешение на проблема, засягащ бъдещето й. Но защо мавърът го нарече намеса?