— Съдба, Саладин. — Малкъм хлъцна. — Чисто и просто съдба.
— Милорд! — извика Александър. Съпругът й се обърна към нея.
— Какво правиш тук?
Алпин бе видяла достатъчно. Тя закрачи към тях.
— Чисто и просто слагам край на това празненство.
Саладин се опита да й се закани с пръст, но му беше доста трудно.
— Непослушното момиче Алпин — каза той на Александър, който беше застанал до нея. — Трябва да се срамуваш от себе си за това, че връзваш приятеля ми за леглото.
Александър едвам сдържа смеха си и й намигна.
— Мисля, че трябва да го отнеса у дома.
— До някое място, където цари мир и щастие ли? — Саладин стисна юмруци. — Аз нямам дом.
Та кой би разбрал подобно отчаяние по-добре от Алпин Маккей?
— Тогава ще ти намерим легло.
— Не! — дръпна се той. — Ще ходя на поклонение в Мека.
— Това ще е първата ни работа утре — кресливо изрече Малкъм, като провлачваше думите. — Всички тръгваме.
— Никакви жени в джамиите — заяви мюсюлманинът. — Изобщо не трябва да има жени, никъде. Поне не такива, които миришат на кокос. Приятелю — обърна се той към Малкъм, — опитвал ли си някога вкуса на кокосов орех върху женска кожа?
— Не, но съм сигурен, че е удоволствие.
Саладин простена.
— Удоволствие. Не, катастрофа. Защо тази принцеса ашанти дойде в Шотландия?
— Тази принцеса ашанти по-скоро би измила краката на ловец на роби, отколкото да моли някакъв глупав мюсюлманин да се прибере у дома. — Седнала на една пейка във фоайето на замъка, Елана много повече приличаше на кралица от управляващата Каролина.
Алпин пое пет пъти дълбоко въздух, номер, който й помагаше да се успокои. Малкъм си беше легнал. С него щеше да се разправи на сутринта. Сега трябваше да вразуми приятелката си.
— Хрумвало ли ти е някога, че религията на Саладин е толкова важна за него, колкото твоите обичаи и традиции за тебе?
— Глупости! — Тя вирна брадичка. — Религията прави слаби дори кралете.
— Как можеш да наречеш слаб Саладин, когато го поиш с любовните си отвари, а после се вбесяваш, че отказва да спи с тебе? За мене той е силен и достоен за възхищение.
Елана движеше устни и нервно се оглеждаше наоколо.
— Глупав, глупав мъж.
Алпин тропна с крак.
— Той има принципи.
Елана вдигна показалец. Очите й блеснаха предизвикателно.
— Само един глупав принцип.
Търпението на Алпин се изчерпа. Тя й заяви троснато:
— Ти си голяма егоистка. Не трябваше да те освобождавам.
Камериерката преглътна с усилие и закърши ръце.
— Никога не казвай това. Дължа ти живота си.
— Нищо не ми дължиш, но поне изслушвай мнението ми. Обаче дължиш на Саладин уважение.
— Какво мога да направя?
Сети се за един разумен компромис.
— Иди в кръчмата и седни при него. Той никога преди не е пил алкохол, а и всички знаят, че е загубил вярата си. Загубил е и меча си на зарове. Разстроен е, Елана. Ти беше толкова разстроена, когато Чарлз сложи купа на главата ти и те накара да се покажеш пред дамите от клуба.
— Много лоши времена. — Тя бавно поклати глава, а в очите й имаше болка. — Много лоши.
— Значи ти е ясно как се чувства Саладин. Ти го изгони от дома му, затова върви при него. Накарай го да се върне тук, където му е мястото.
— Ти си една много умна бяла жена, Алпин Маккей и мисля, че си щастлива с твоя шотландец.
Сънят още измъчваше Алпин. Тя се огледа наоколо, за да се увери, че са сами.
— Други хора имат нужда от мене. Добри хора, които ми помогнаха да живея щастливо. Обещах им да се върна в Барбадос. Не мога да ги зарежа.
Елана тръгна към вратата, изричайки през рамо:
— Ти няма да ги забравиш, Алпин Маккей. Те знаят това.
Тя се усмихна.
— Изпей на Саладин песен на съжалението.
— Бас държа. Но първо ще изпея името ти на боговете.
Това беше най-големият комплимент, който Елана можеше да направи, и тя го прие с едно авторитетно кимване. После отиде да си легне, да си почине и да измисли начин да се справи със своя твърдоглав мъж.
След няколко часа с търпението на котка, хванала в лапите си мишка, Алпин наблюдаваше събуждането на Малкъм. Клепачите му трепнаха, той се опита да се обърне, но не успя. Китките му бяха вързани за таблата на леглото с червени копринени шалове. Изстена и изведнъж отвори очи.
Тя попита хладно:
— Какво имаше предвид Саладин, като те обвини, че си се намесил в живота ми?
Кръвясалите му очи я погледнаха, после се затвориха.
— Защо седиш върху мене? Колко е часът?
Коленете й се забиха в ребрата му. Тя погледна часовника.
— Време е да ми отговориш. Какъв трик приложи, за да ме накараш да дойда в Килдалтън?
Той въздъхна.
— Сигурно си изморена, Алпин. Хайде, легни да поспим.
— Отговори ми.
— Ти дойде при мене. Нали каза, че съм най-добрият ти приятел. А сега ме развържи.
— Мислех си, че ти харесва да те връзват. Снощи говори доста по този въпрос.
— То си беше за снощи, а сега се смъкни от корема ми, иначе ще съжаляваш.
— Как така ще съжалявам?
— Мога да се хвърля върху тебе. Развържи ме!
Стомахът й се свиваше, а със задника си усети надигащата се мъжественост.
— Господи, Алпин, как можеш да измъчваш мъж, в чиято глава свирят хиляди гайди след бирата нощес?
Изобщо не му отговори.
— Моля те — немощно промълви той. — Нека се изправя и ще обсъдим въпроса, който те тревожи.
— Не бързай толкова. Искам обяснение.
— Та аз не бях на себе си, скъпа. Бирата говореше вместо мене. Не можеш да ми търсиш отговорност.
— О, мога. Престани да сменяш темата. Намеси ли се или не в живота ми? Защо ме искаше тук?
Той не помръдна известно време.
— Защото те обичам, Алпин и мисля, че ти продължаваш да търсиш причини, за да не ме обичаш.
Сърцето я заболя. Не беше очаквала той да признае любовта си, след като имаше толкова неизказани неща между тях и толкова нерешени проблеми.
— Това е нечестен отговор, Малкъм.
— Смяташ, че не е честно да те обичам, така ли? Защо?
— Защото го каза, за да отвлечеш вниманието ми.
— Щом ти го правиш, значи е честно. Ти често отвличаш вниманието ми. Красива си.
— Не съм. Прекалено ниска съм и съм загоряла от слънцето, което никак не е на мода.
— Кожата ти е прекрасна и ти си неуморна помощничка.
— Откъде знаеш? Та ти ме държиш само в кухнята и в пералнята.
Погледна я учудено.
— Не ме разбираш, така ли? Е, ще ти кажа. Като излезем от тази стая, ти никога не искаш мнението ми по важни въпроси.
Като например?
— Ами не ме попита, когато премести стадото овце от Фарлейтън в Суийпърс Хийт.
— Винаги премествам овцете там през есента.
— Ако ме беше попитал, щях да ти кажа, че е много по-практично и икономично да оставиш овцете в двора на замъка. Плащаш на братята Фрейзър да косят тревата. Овцете ще го правят безплатно.
— А от какво ще живеят братята Фрейзър? Те са горди мъже.
— Разбира се, но са и добри работници. Могат да се занимават с отглеждането на овце. Ще си отгледат и собствено стадо. Те нямат земя и какво ще правят, когато остареят толкова, че вече няма да могат да размахват косата?
Практичността й го смая. Той я обичаше, но сега видя ново, ценно нейно качество. Тя беше жена, която приемаше отговорността със същата радост, с която други жени приемаха нова рокля. Това беше още една причина да я обича.
— Признавам, че планът ти е добър. Следващата година ще докараме овцете тук и ти ще съобщиш на братята Фрейзър за новия им ангажимент.
Вълнението в очите й изчезна.
— Много добре.
— Благодаря за предложението. А сега няма ли да признаеш, че поне малко ме харесваш?
— Може и да ти кажа, но още съм ти сърдита, защото сподели със Саладин, че съм те вързала за леглото.
— Снощи Саладин сподели с мене сърдечните си тайни. Длъжен бях да му кажа една от моите.
Тя се обърка и се намръщи.
— Идеята беше твоя.
Колко му се искаше с целувки да прогони всичките й тревоги. Колко му се искаше да живеят в хармония. Трябваше да я спечели. Знаеше една тема, която щеше да я заинтересува.
— След като ми показа способностите си, значи можеш да ме посъветваш и относно плантацията „Рай“.
Тя се сви, като че ли я беше ударил, и вместо блясък в очите й се появи страх.
— Да не би да я продаваш? Кога го реши?
Може и да е била искрена, когато каза, че искала да се върне в Шотландия, но Малкъм знаеше, че Алпин Маккей имаше недовършена работа в Барбадос. Отчаяно му се искаше да разбере за какво става въпрос, но виждаше, че е раздразнена тази сутрин. Трябваше да спечели любовта й. Само тогава можеше да научи тайните й.
— Кордингтън ми изпрати списък на кандидатите. Те имат средствата и нямат търпение да направят сделката.
— Кои са те?
— Не си спомням, но ще ти покажа писмото. А сега ще ме развържеш ли, защото всеки миг ще се хвърля отгоре ти.
Тя се изчерви.
— Мислех си, че имаш проблеми със стомаха.
Силното му тяло отговори с енергия, която само Алпин Маккей можеше да разпали.
— Болката сега е малко по-долу.