Коста сякаш се смали.
— Искаш да кажеш, че сме свидетели на някакво подмолно чуждопланетно нашествие ли? — предпазливо попита той.
— Ни най-малко. — Ханан поклати глава. — Всичко ли ти е известно за теорията на хиперпространствените катапулти?
Този път внезапната смяна на темата не го свари толкова неподготвен.
— Зная някои неща.
— Добре. Да предположим, че катапултирате кораб през хиперпространството и траекторията му мине през черна дупка като Ангелиада. Какво ще стане тогава?
— Никой не знае — каза Коста. — Уравненията не могат да се приложат при толкова рязка промяна на гравитацията.
— Именно. — Ханан погледна Коста право в очите. — И аз мисля, че е станало точно това. Някога в миналото някакъв кораб — човешки или не — се е опитал да премина през Ангелиада. И е оставил след себе си една или повече форми на живот, затворени отвъд събитийния хоризонт4.
Той замълча и Чандрис зачака неизбежното ухилване, но изражението на Ханан си остана сериозно.
— Ако смяташ, че това е по-добро от теорията „Акчаа“, не е — най-после каза Коста. — На първо място, как тази нематериална форма на живот се е превърнала в частици?
Прозвуча сигнал за изключване на двигателите.
— Предполагам, че лесно може да се обясни. — Ханан се обърна към пулта си. — Живата сила се прикрепя поради някаква причина към ангела. Или ангелите се натрупват около нея, както дъждовната капка се образува около частица прах. — Той натисна няколко клавиша и глухият рев на двигателите на „Газела“ премина в тихо мъркане.
И изведнъж на Коста сякаш му призля.
— Какво стана? — попита Чандрис.
— Добре съм — отговори той през стиснати зъби. — Май тези хапчета ми действат винаги със закъснение, нищо особено.
— Малко чай може да ти дойде добре — предложи Орнина.
— Не, благодаря — каза Коста. — Ще ми мине след малко.
— Или можем да завъртим малко кораба — продължи Орнина и погледна към Ханан. — Но не много — ще стигнем до катапулта след половин час. Но все пак вестибуларният ти апарат ще получи някакво чувство за ориентация.
— Благодаря, не е необходимо. — Коста се освободи от ремъците. — Но ако нямате нищо против, ще отида за малко до каютата.
— Разбира се — кимна Орнина.
Коста внимателно се измъкна от креслото си и погледна главния дисплей.
— Ще се върна преди да стигнем катапулта.
— Не се безпокой — каза Орнина. — Няма с какво да ни помогнеш тогава.
— Добре. — Коста предпазливо се понесе към вратата.
И правеше всичко възможно да избягва погледа на Чандрис.
Не бързаше — нямаше закъде. И тъкмо беше на половината път до кутията, която му беше определена за каюта, когато забеляза, че траекторията му леко се измества настрани към стената на коридора. Въпреки протестите му Дейвий очевидно бяха завъртели кораба.
„Типично“ — горчиво си помисли той, докато се опитваше да свикне с отново появилото се чувство за тежест. Пътуваха по-малко от час, а домакините му вече се очертаваха като доброжелателни досадници, настояващи да ти угодят на всяка цена, независимо дали го искаш, или не. Познаваше неколцина подобни на родния си свят и едва издържаше компанията им за повече от четвърт час. Единствено боговете на подигравката знаеха дали няма да полудее за една седмица.
Все пак трябваше да признае, че когато започна да усеща твърда опора под краката си, стомахът му се поуспокои. Благодарение и на хапчето, което бе глътнал преди да се качи на борда, когато стигна до каютата се чувстваше почти възстановен.
Достатъчно възстановен, че за първи път да обърне внимание на въздуха, вместо на собствения си храносмилателен тракт.
Спря пред вратата, като душеше и се мъчеше да изрови от паметта си къде е срещал подобна миризма. Може би нещо по време на обучението му? Или в университета?
Изведнъж се сети — Технически отдел триста и нещо си. Влезе в каютата и включи интеркома.
— Ханан?
— Същият — прозвуча гласът на Ханан. — По-добре ли си?
— Да, благодаря. Но въздушната ви система не е. Мисля, че някой от филтрите е започнал да сдава багажа.
— Значи това съм надушил — изсумтя Ханан. — Номер три, по всяка вероятност — неотдавна ни създаваше неприятности. Ще му хвърля един поглед след катапултирането.
4
Област от черната дупка, отвъд която не може да се изплъзне нищо, дори светлина. — Б.пр.