— Анастасия Павловна, ще помогнете ли? Днес се пребих от работа, а намерих един свидетел, който може да бъде полезен за оправдаването на Ламзин. Само че при него трябва да се отиде късно вечерта. А аз имам деца, нали знаете.
Както се бе надявал, Каменская веднага се съгласи да отиде у майката на Женя Зеленов, народната артистка на Русия Ала Владимировна Томашкевич.
— Аз пък вече си помислих, че ме отбягвате — позасмя се Каменская. — Защото ви се обадих след срещата ни с Роман и ясно ви дадох да разберете, че съм открита за всякакво сътрудничество и в никакъв случай няма да ви преча. А вие не се обаждате. Вече помислих, че ме игнорирате.
— Ама как може да говорите така! — дори се задави от негодувание Антон.
В името на справедливостта трябва да отбележим, че негодуванието му беше престорено и всъщност той не изпитваше нищо подобно. Ала следващите му думи бяха искрени.
— Щастлив съм отново да работя с вас! Просто, честно казано, едва днес се заех истински с делото „Ламзин-Болтенков“, преди това се занимавах с друго убийство.
— Прощавам ви — засмя се Каменская. — Значи казвате, че Томашкевич сега е на снимки? Къде, не знаете ли случайно? В павилион или някъде навън?
— Не знам — призна Антон. — Но как може да научи човек? Казаха ми само, че до края на месеца тя всеки ден, освен неделя, била заета от седемнайсет часа до късно вечерта, играела в някакъв безкраен сериал.
— Ще науча — обеща Каменская. — И още днес ще се опитам да я хвана. В краен случай — утре рано сутринта.
Антон въздъхна с облекчение. За днес — край. А утре сутринта ще отиде във Федерацията по фигурно пързаляне и ще си поговори с чиновника, който толкова трогателно се грижел за треньора Болтенков, помагал му във всичко и разчиствал недоброжелателите по пътя му.
При Игор Едуардович Шнитов, члена на изпълкома на Федерацията по фигурно пързаляне, Антон Сташис отиде без предварителна уговорка. Името на Шнитов Дзюба бе научил от Каменская и вече бе ходил при него, но естествено, не бе постигнал никакъв резултат: млад беше още да разговаря с чиновници от подобно ниво. Или с подобен характер. Трябваше да се направи втори опит, още повече че освен характеристика на Ламзин, от Шнитов можеше да се получат и подробности от историята за тормоза, който Болтенков упражнил над Аникеев.
Разбира се, Антон не тръгна съвсем неподготвен, предварително бе научил по свои канали в колко часа може да бъде открит на мястото му Игор Едуардович, но пак се наложи да изгуби известно време, докато осъществи срещата си с него. Естествено, Игор Едуардович, пълен и дори леко подпухнал мъж на около четирийсет и пет години, не изрази никаква радост от посещението на оперативния работник. За Валерий Петрович Ламзин се изказа негативно и дори не си подбираше много-много изразите.
— Ами че той е пълен боклук и като нищо може да е убил човека, още от младини е склонен към насилие и много агресивен — безапелационно заяви Шнитов.
Антон се престори, че за пръв път чува това, макар че Роман му бе разказал всичко, и то не само онова, което бе чул с ушите си, но и споделеното от Каменская.
— Агресивен ли? А в какво се изразява това?
— Ами да! Счупи челюстта на Болтенков, какво, това не е ли насилие?
— Но това се е случило преди много години, и то само веднъж, всъщност тогава и двамата са били хлапета, деца — възрази Антон.
Гласът на Шнитов стана назидателен и лицето му придоби подобаващ израз.
— Знаете ли, детството на спортистите приключва на пет години. А на петнайсет те вече са големи, самостоятелни хора и между другото, много силни физически, на тази възраст много от тях вече печелят парите си и помагат на родителите си, а вие ми говорите за деца! — Той започна да се ядосва и заговори вече с нескрито раздразнение: — Аз изобщо не разбирам защо отново дойдохте при мен! Вече идва едно рижаво момче, сега пък вие и всички питате за Ламзин, сякаш два-три дена по-късно мога да ви кажа за него нещо друго! Какво, друга работа нямате ли си? Обикаляте тук, питате едно и също… Напразно съм се надявал, че на „Петровка“ детективите сте по-добри от местните в Москва. Излиза, че сте същите безделници. А може би и още по-лоши. Извинете, трябва да вървя, имам съвещание.
Надявал се бил той. Значи именно Шнитов е вдигнал вълната около убийството на Болтенков и се е обаждал в Министерството на вътрешните работи с искане в разследването да се включат най-добрите им служители.