Сложили го в двойка с много добра партньорка и след известно време между тях пламнала страстна любов. Толкова страстна, че когато осемнайсетгодишното момиче забременяло, Евгений дори му предложил да напусне спорта, да роди детето и да заживеят като нормално семейство. Но любимата отказала да го направи: искала да се пързаля, искала да постигне големи успехи в спорта, стремяла се към върховете и нямала намерение заради детето да се откаже от кариерата си на фигуристка. И направила аборт. А скоро след това предложила да се прехвърлят при друг треньор, който можел да ги направи истински звезди.
Този друг треньор наистина бил извънредно популярен в онзи момент: млад, красив, обаятелен и харизматичен, бил започнал навремето като спортист, после станал хореограф и със създадената и поставена от него програма една състезателка се качила на почетния подиум на световното първенство, което било огромен успех за женското фигурно пързаляне в Русия. Към младия и до този ден почти неизвестен хореограф се устремили спортисти с молба да ги тренира. До едно време хореографът отказвал, считайки себе си само за хореограф и постановчик, а не за треньор, това е съвсем различна специалност, а после събрал смелост и решил да се пробва на новото поприще.
Пробвал се. Не че се получили фантастични резултати, нали все пак не умеел да тренира, но поставял красиви, ефектни елементи и ако при него идвали спортисти с добра основа, с неговите програми те постигали успех. И някак всички веднага забравяли, че друг треньор ги е изградил като спортисти… Важното било днешният успех, а днес именно той извеждал победителите на леда. За него били и почестите, и славата. И новите ученици.
Евгений се поддал на увещанията и заминал за Санкт Петербург, където живеел и работел младият треньор. Много обичал партньорката си и бил готов да направи за нея всичко, въпреки че бившият хореограф не му харесвал. И както се оказало, неслучайно. Новият треньор прелъстил момичето и то се влюбило безумно в него.
Когато пристигнали в Питер, младежите наели жилище, заживели заедно и смятали да се оженят, били по на деветнайсет години. И изведнъж се създал отбор „партньорка и треньор“, който играел срещу Женя Зеленов. Женя знаел, че любимата му спи с треньора, но въпреки това трябвало всеки ден да танцува в двойка с нея, да изпълнява елементи, изобразяващи на леда ту нежни, ту страстни емоции, при което не можел да забрави: „Тя е с него, влюбена е, аз съм изцяло зависим от него, не мога да се откажа от състезанията, към които съм се стремил цял живот, за това съм хвърлил толкова години труд, тук съм в подчинено положение и съм длъжен да го слушам“.
После ситуацията се изострила: партньорката забременяла, този път от треньора, и казала, че ще ражда, защото толкова силно иска дете от него и толкова го обича, че е готова дори да напусне спорта. При това самият треньор, млад и красив, но женен, не обещавал и нямал намерение да се ожени за нея и тя прекрасно го знаела. Може би се надявала детето да го привърже към нея, защото той още нямал свои деца. Но Женя Зеленов вече не понесъл тази ситуация, тя била прекалено силен удар по самолюбието му. Мъжествено довършил и последните състезания за сезона, съобщил на партньорката си, че напуска двойката, събрал си багажа и се върнал в Москва.