— Нищо, всичко е наред, благодаря, Александър Андреевич — бързо изрече Антон. — Приятен път.
Някак е странно всичко това… Ако Трушчов е видял именно човека, който заплаши Антон, как може тоя тип да е знаел със сигурност в колко часа ще се прибере Сташис? Следял ли го е? Разбрал е по маршрута му, че майорът се прибира? Може би. Но тогава е трябвало много да се постарае, за да стигне до блока му поне няколко минути преди Антон, за да успее да изчака възможност да влезе във входа, да отвинти крушката и да заеме позиция. Впрочем не, Еля казва, че крушката не горяла още когато тя излизала, а непознатият едва тогава е влязъл. Значи или е идвал тук предварително и се е погрижил да няма осветление, или има съучастник. Човекът, който нападна Антон, е дошъл, осигурил е тъмнината и е чакал някъде наблизо, може би в градинката, може би в бара или в сладкарницата, а може и просто на пейката на автобусната спирка. А някой друг с кола е карал след Антон и като е разбрал, че той се насочва към къщи, е дал знак на първия. Да, най-вероятно точно така е станало.
Е, и кой е бил тоя умник? Сигурно полицаите от Раздори. Решили са да се подсигурят, не им стига, че началството по свои канали вече ограничава Антон. А може и да не знаят за това, може сами да са решили да рискуват. Антон се опита да възстанови в паметта си всички служители на полицията, с които бе общувал, докато бе работил по случая с Ефимова. Много бяха, сред тях имаше и ниски, и слабички. Между другото, следователят, който бе водил делото за пожара в къщата на Маклигини, много точно отговаряше на описанието. И един оперативен работник. Не, май дори двама. Ха иди сега, че разбери кой от тях е бил.
От друга страна, има ли значение кой именно? Задействани са всички начини на влияние, за да прекратят опитите на Антон да разработи конкретната линия, като се почне от дребна нападка и се свърши с гаубици под формата на генералски указания.
Той решително влезе в асансьора и само след минута отключи вратата на своя апартамент. Децата с радостни крясъци му се нахвърлиха и увиснаха — едрата като баща си Василиса на ръката му, а шестгодишният Стьопка — засега на крака.
— Ама, тате, защо се забави толкова? — укорително захленчи Вася. — Еля каза, че ей сега ще се прибереш, а тебе те няма и няма. А по телевизията дават един страшен филм, американски, убиха един полицай точно на рождения му ден, представяш ли си, вкъщи го чакат гости, радват се, а той вече е убит. Толкова се уплаших! Дори се разплаках.
На Антон му стана чоглаво. Ето, оставиха децата сами за половин час — и те вече гледат по телевизията тъкмо каквото не трябва.
— За полицая ти домъчня, така ли? — Той ласкаво прегърна момиченцето, вдигна го на ръце и го целуна.
— Не, помислих си за тебе — призна Василиса с пресекнал глас. — Няма те, няма те, а Еля каза, че ей сега ще дойдеш. Ами ако лежиш някъде убит, а ние със Стьопка те чакаме и нищо не знаем…
И отново се разрида.
Докато успокояваше своята уплашена и разстроена дъщеря, Антон отново си помисли, че не е нужно да става герой. Киното, наистина, е хубаво нещо, но животът си е живот.
До сутринта Антон Сташис така и не стигна до окончателен извод: какво конкретно искаше от него снощният непознат. Ако става дума за случая с Ефимова, може да предположи, че това е било работа на братята по оръжие, полицаите от Раздори. Но нали освен убийството на Ефимова има и други престъпления, по които се работи. И онова, чиято жертва бе станал треньорът Болтенков, и още няколко, по-раншни. „Не си пъхай носа в това, не рови.“ Да беше казал нещо по-конкретно. И докато снощи беше абсолютно убеден, че причината за нападението е било опожаряването на къщата на Маклигини, днес Антон започна да се съмнява в това.
Предаде децата на Еля, машинално изяде обичайната си закуска — чаша кафе и сандвич с кашкавал — и тръгна за Федерацията по фигурно пързаляне. Този път негова цел беше не членът на изпълкома Шнитов, а Людмила Волинец, между другото, също член на изпълкома, която толкова явно не обича и дори открито игнорира този Шнитов. През цялото време, докато събираха информация в средите на хората, свързани по един или друг начин с фигурното пързаляне, постоянно звучаха думи за покровителство, но Антон някак не си представяше ясно какво означават те специално в този вид спорт. Игор Едуардович Шнитов покровителствал убития треньор Болтенков. Как става това? В какво се изразява? Може би именно в тези отношения и произтичащите от тях колизии се крие мотивът за убийството?