Във Федерацията казаха на Антон, че Людмила Всеволодовна днес няма да е тук, заминала за спортната база в Новогорск. Естествено, не дадоха на Сташис мобилния й номер. И естествено, след десетина минути той го намери. Волинец не вдигна веднага, Антон успя да се свърже с нея едва от четвъртия или петия опит. По това с какъв приглушен почти до шепот глас говореше тя и как кратко и отсечено произнасяше думите, той разбра, че Людмила Всеволодовна се намира на някакво съвещание.
— Ще бъда в Москва след два часа, не по-рано. Може би и по-късно. В пет трябва да бъда в Ситито. В три часа на паркинга пред експоцентъра удобно ли ви е?
Точно в три часа следобед Антон Сташис показа на охранителя служебната си карта и влезе в паркинга. Людмила Волинец се появи след двайсет минути и дори през ум не й мина да се извини за закъснението. Впрочем в днешната ситуация с трафика при двайсет минути закъснение можеше да се смята, че човекът е пристигнал дори рано. Ръкостискането й беше силно и енергично. Антон някак не схващаше къде смята да разговаря с него Волинец, но тя сякаш отгатна въпроса му и сама предложи да разговарят в колата.
— Тук във всяка кула е пълно с какви ли не заведения, но в онези, в които е удобно да се разговаря, цените са просто нечовешки, а където е по-евтино, не може да се говори нормално — шум, суетене — позасмя се тя. — А и не ми се ще да губим време за придвижването.
Антон мълчаливо кимна и й предложи предната седалка на колата си.
— Доколкото разбирам, искате да говорим за Михаил Валентинович? Или за Валерий Петрович? — попита Людмила, когато той седна до нея, на шофьорското място.
По интонациите й пролича, че не й е близка идеята да бъде обвинен Ламзин. Може би тя има някакви свои съображения?
— Честно казано, интересува ме вашето мнение за Ламзин, но и един въпрос, който може да ви се стори странен, но за мен, нали съм дилетант, е много неясен. Какво влияние може да оказва Федерацията върху конкретен спортист?
— Че какво има за разбиране тук? — искрено се учуди Волинец.
— Не се изразих правилно… Ето, всички ми казват, че Игор Едуардович Шнитов е покровителствал Болтенков и неговите спортисти. Така ли е?
— Разбира се, всички го знаят.
— Но какъв е смисълът? В какво може да се изразява това покровителство? Нали един чиновник от Федерацията не може да изпълни елементите вместо спортиста и ако фигуристът е паднал, Шнитов не е могъл да предотврати това падане. Или аз нещо не разбирам?
Волинец меко се усмихна.
— Просто вие не знаете много неща. Ако ги знаехте, щяхте веднага да разберете всичко.
И заразказва за влиянието на чиновниците върху спортните резултати и за това колко е важно да се поддържат добри отношения с функционерите.
— Разбирате ли, функционерите имат големи възможности, те могат силно да пакостят и да спъват развитието не само на треньорите, но и на конкретни спортисти, ако нещо са ги подразнили. Например чували ли сте термина „посявам се“?
— Никога — призна Антон. — „Сея“ — да, разбирам го. Но „посявам се“? Какво е това?
— Този термин дойде във фигурното пързаляне от тениса и означава „да се явиш на точните състезания“.
Такааа. От дума на дума все нови понятия. Антон потрепери вътрешно: колко ли още информация ще трябва да асимилира, преди да се отсее ненужното и да остане само онова, което има значение за разкриването на убийството?
— На точните ли? В какъв смисъл?
— Разбирате ли, в течение на сезона има страшно много състезания и нито един спортист не участва във всичките, той трябва да избере в кои именно да участва. И не само да избере, но и да си издейства да бъде включен в състава на участниците. А това, повярвайте ми, е голямо главоболие. У нас дори казват направо: „Голяма врътня е да се посееш на правилните турнири“. Нали разбирате, че нито един спортист не иска да загуби и да се озове на последните места. Всички искат да са по-нагоре в класацията. Защото колкото по-високо място си заел, толкова повече точки ти се начисляват, а това е рейтинг и възможност после да участваш на финала. А за целта е нужно да избереш такива състезания, участниците в които ти дават добри шансове. Или участниците, или страната, в която се провеждат състезанията. Защото е ясно, че страната организатор по всякакъв начин ще тика своите спортисти към шампионска титла или поне към подиума на победителите, разбира се, ако има такива спортисти. Например ти си индивидуален състезател и е ясно, че в тази страна не можеш да станеш шампион. Дори е безсмислено да се посяваш за този етап, ще спечелиш малко точки. Виж обаче двойките в тази страна например не са силни, там фигуристите претендират максимум за десето място, така че ти имаш напълно приличен шанс. Но при условие че за този етап не се наместят други силни двойки. Изобщо там си има математика, много сложна. Федерациите се договарят помежду си кои спортисти за кои турнири да пращат. Стараят се на всички да е изгодно.