— И какво, както се договорят, така и ще стане? — не повярва Антон.
— Невинаги. Случва се федерациите да са се разбрали за всичко, всички са доволни от подреждането, но Международният съюз на кънкьорите или организационният комитет на страната, където се провежда конкретният етап, може да заявят: „Не, нас не ни задоволява кандидатурата на вашия спортист за дадения етап на гранпри, ние вече имаме първи номер от тази страна и за качеството на състезанията ни е нужен вашият втори или трети номер“. Ясно ли обяснявам?
— Не — честно си призна Антон. — Нищо не разбрах за качеството и за първите, втори и трети номера.
Волинец въздъхна.
— Добре, вижте сега. Първото място от всяко положение е едно. Това ясно ли е?
— Да.
— За всяко място се начисляват точки, колкото е по-високо мястото — толкова повече са точките, за първо място са най-много. Това ясно ли е?
— Да — засмя се Антон. — Вие много добре обяснявате. Сигурно бихте могли да бъдете прекрасен преподавател.
— Защо „бих могла“? Аз съм преподавател, дълги години бях треньор, а и сега имам ученици. Продължаваме. Ако на един етап се сблъскат всички най-силни номера от страните, тоест най-силните спортисти, пръв от всяко положение ще стане само един, а някой ще остане шести или осми, съответно ще има по-малко точки от този етап. А на друг етап после ще се съберат най-слабите, но въпреки това някой от тях ще стане първи, колкото и лошо да се е представил, и ще получи много точки. В резултат по сумата на точките от всички етапи той ще изпревари онзи силен спортист, който се е посял несполучливо и е станал осми, та дори и четвърти. Силният спортист реално се представя сто пъти по-добре от онзи, който е станал първи на „слабия“ етап, но заради недостатъчната сума на точките няма да отиде на финала на турнира. Това е несправедливо и неправилно. Ето защо участниците трябва да се разпределят така, че на всеки етап да има и силни, и слаби спортисти. Тогава на финала за гранпри наистина отиват най-силните фигуристи. И всичко това го решават Федерацията, треньорите, Международният съюз на кънкьорите.
— Разбрах. Тоест те предварително се договарят кой, кого и къде праща на състезания?
— Точно така.
— И колко време преди състезанията трябва да се реши това? Месец? Два?
— О, моля ви се — разсмя се Волинец, — това се решава още сега, макар че състезанията ще започнат чак през есента. Вълненията и ежбите сред масите вече започнаха.
— А по какъв друг начин Федерацията може да въздейства на спортиста?
— По много начини. Например с пари. Това е много болезнен въпрос, нашият спорт е доста скъп. Знаете ли колко струват едни хубави кънки? Не знаете ли? Е, комплект хубави обувки с кънки струва около хиляда и петстотин евро. Откъде едно дете може да има толкова пари? Ако родителите са заможни, друг въпрос. Но нали не всички талантливи фигуристи са от заможни семейства. На членовете на националния отбор се полагат безплатни обувки с кънки, плаща ги Федерацията, а какво да правят останалите? И костюмите не са евтини, един струва от седемстотин до хиляда евро, а за всеки сезон са нужни поне три-четири, за всяка отделна програма, за всяка изява. Така че за година се натрупват доста. На топспортистите се полагат пари за костюми, получават ги от Федерацията и плащат с тях в ателиета или на частни шивачи, които си изберат. Но „полагат се“ не значи дадени, нали разбирате. Парите на Федерацията вечно не стигат, за да се плати веднага и навреме на всички, на които трябва. И се започва битка за парите. Тук е много важно как Федерацията се отнася или към самия спортист, или към неговия треньор. Защото, за да се ушие костюмът, трябва време, дори шивачката да не е много натоварена, пак трябват поне две седмици, а ако е натоварена — и месец, и два. Е, какво да прави спортистът, щом след три седмици ще се състезава, а Федерацията още не му е изплатила парите? Когото тя обича — отдавна си е получил паричките и си е ушил костюмчето, а когото не обича — той си решава въпроса самостоятелно. Как именно — никой не се интересува. Тоест, ако ти се полагат пари, рано или късно ще ги получиш, естествено, но понякога това става, за съжаление, късно.