— Ясно. А какви други варианти има?
— Има и един много разпространен и неприятен конфликт между талантливите спортисти младша възраст и лидерите от старшата в националния отбор. Работата е там, че момичетата на тринайсет-четиринайсет години са по-добри в техническо отношение от спортистките старша възраст.
— Ама как така? — учуди се Антон. — Трудно е за вярване.
— И все пак е така. Големите момичета и младите жени поради теглото и формите си вече не могат да правят много неща, на които са способни леките и слабички момичета от младшата възраст. От миналата година забраниха на момичета до определена възраст да участват в състезания за старша възраст, а по-рано това беше разрешено. И ето, представете си: едно момиче от младшата е толкова силно, че на първенството на Русия побеждава първите и вторите номера от националния отбор старша възраст. На страната и на Федерацията от това не им става нито студено, нито горещо, защото според правилата тя не може да участва в международни състезания заради възрастта си. А с факта, че е излязла пред лидерите от националния отбор, доста е намалила техния рейтинг и авторитет. Спортистите са недоволни, треньорите им, естествено, също се ядосват. И ето че в тази ситуация е много опасно, ако лидерите от националния тренират при човек с добри връзки във Федерацията или в Спортния комитет, а треньорът на талантливото малко девойче е административно по-слаб. Най-ужасното е, че от разчистването на сметки ще страдат не само спортистката и нейният треньор, но и цялата група, в която тренира момичето. С групата могат да се разчистват сметки с помощта на информационен вакуум например.
— Тоест?
— Като не й съобщят, че спортистите могат да получат екипи. Или премии. На всички спортни школи се полагат безплатно някакви спортни дрехи. На членовете на националния отбор, разбира се, се полагат много повече, но и това, което се дава на школите, е доста съществено. Могат да ги ощетяват откъм лед, това е най-ефективният и най-широко разпространен начин на влияние. Изобщо Федерацията разполага с много възможности да трови живота на човека, като се почне от подреждането на местата на състезания и се завърши с цялата му по-нататъшна съдба. Именно затова спортистите често при избор на треньор се ориентират не толкова по треньорския му талант, колкото по наличието на негови покровители във Федерацията.
— Дори със съдбата? — не повярва Сташис. — Ама в какъв смисъл това?
— В най-прекия! Например с издаване на разрешение за изява в друга страна. Ами че това е страшно доходно! Не знаехте ли?
— Не — призна Антон, — за пръв път чувам.
— Ще ви разкажа една конкретна история, но такива като нея са десетки, ако не и стотици, и всичките са еднакви, като под индиго. Преди много години аз имах един ученик, добро момче, тренираше в двойка, остана без партньорка, измъчваше се на тренировки сам и не щеш ли, предложиха му да замине за друга страна и да работи в двойка с момиче, което си търсело партньор. Момчето отива във Федерацията и моли да го пуснат. Обаче му отговарят: „Никъде няма да ходиш. А ако заминеш самоволно, ще те дисквалифицираме за две години“. Представяте ли си какво е за фигурист две години да не участва в състезания? Два сезона са извънредно много време, просто отиваш на дъното. А според правилата всичко е точно, щом нямаш разрешение от Федерацията, трябва да пропуснеш два сезона.
— Но защо? Защо да не го пуснат, щом момчето и без това не представя Русия, нали няма партньорка!
— Защо ли? Ами защото Федерацията иска пари. И изнудва хората по всички достъпни й начини. Или Федерацията на страната, която кани спортиста, или родителите на момичето, ако са богати и са готови да купят партньор за дъщеря си. Това става навсякъде. Или пък самият спортист може да се откупи. А понякога просто прилагат откровен тормоз, демагогстват: „Не те пускам и толкоз!“. Спортистът се възмущава: „Ама за какво съм ви на вас? И без това в Русия съм едва четвърти или пети, няма да ви донеса златни медали“. „Е, и какво? Ти си наш спортист, на Русия. Защо трябва да помагаме на конкуренцията? Ние сме те обучили, вложили сме пари в теб, а ти сега ще се състезаваш за друга страна и ще се конкурираш с нашите фигуристи. Не и не!“ И какво да правят спортистите? Ако намерят пари или Федерацията на канещата страна плати, всичко е наред. Ако не — не. За какво й е на другата страна спортист, който ще бъде принуден да пропусне два сезона? Пък и момичето няма да чака два сезона.
— И на вашия ученик това ли му казаха? „Не те пускаме — и толкоз!“?
— Не, с моето момче стана съвсем глупава история. Федерацията беше готова да го пусне, явно беше улучил в добро настроение човека, който взема решението. Но този човек имал близка приятелска връзка с една дама от Московския спортен комитет, алчна донемайкъде. Явно постоянно е делял доходите си с нея, а може и някакви други далавери да са въртели заедно. С една дума, той й разказал за какво го е помолил моят ученик. Между тях се състоял много интересен диалог, срещата им се случила по време на състезания, когато наоколо имало маса журналисти и един от тях, добър мой познат, чул всичко и ми разказа. Това звучало горе-долу така. „И какво ни дават за него?“ „Ами нищо, така го пускам, да върви. Мислех да го дам без нищо, гласовете от тази страна ще са ни много полезни при решаване на въпроси в Международния съюз на кънкьорите.“ „Абе ти да не си полудял? Никога, ама никога не бива да правиш така! Ами че това е прецедент! Ще пуснеш един просто така и после няма да можеш да вземеш и копейка от никого.“ „Добре де, добре, не се ядосвай, няма да го пусна, щом ти си против.“ На пръв поглед шеговит разговор, трудно е да си представи човек сериозни възрастни хора ей така, между другото, както си вървят между трибуните, за няколко секунди да решат съдбата на човека.