— Гледай ти! Нима тази дама от Московския спортен комитет е разчитала да получи големи пари за вашия ученик? Та нали вие казахте, че не бил шампион, а четвърти или пети?
— Знам ли. Тя толкова обичаше парите, че не се отказваше дори от миниатюрни финансови вливания. Но може работата да не е била и в парите.
— А в какво?
— В дадения конкретен случай работата май определено не е била в парите. Просто тя не ме обичаше и следователно не можеше да понася всички мои ученици и им пакостеше във всичко, в което можеше. Сега сигурно ще ме попитате защо не ме обичаше? — позасмя се Волинец.
— Разбира се, ще ви попитам. Че то е срамота да не попитам, след като изведнъж се разкриват такива интересни подробности. Та за какво, значи, ви е намразила дамата от Московския спортен комитет?
Към чиновничката от Московския спортен комитет се обърнала с молба нейна приятелка, бивша съученичка, която живеела в същия сибирски град, откъдето била родом самата дама. Дъщерята на съученичката спортувала фигурно пързаляне по двойки, а нейният партньор им бил някакъв роднина, май втори братовчед на самото момиче. Родителите на младежите решили, че трябва да пратят децата си в Москва, при най-добрия треньор. Най-добрият според техните представи бил онзи, който имал отличия. Волинец не била най-силният треньор на юноши, но била шампионка с прочуто име. И те искали децата да влязат именно в нейната група. Помолили чиновничката от Московския спортен комитет, тя ги уверила, че всичко ще бъде наред, че има влиянието, връзките и възможностите да реши този въпрос. Кой знае защо била сигурна, че Людмила Волинец ще хареса двойката и няма да има никакви проблеми. Само че резултатите от представянето им не били такива, на каквито разчитали децата от Сибир и техните родители. Людмила Волинец харесала момичето, треньорката решила, че то има перспективи, само че момчето категорично не я заинтересувало. И тя откровено казала това на родителите. Те се опитали да я убедят, но Волинец проявила твърдост: не е готова да вземе момчето. Или само момичето, или никого. А децата не искали да се разделят, момичето проявило великодушие и казало, че няма да остане в Москва без партньора си и е по-добре да се прибере вкъщи. Разгневени, родителите се завтекли в Московския спортен комитет при оная чиновничка и се разкрещели, че тя ги е измамила, че всъщност няма никакво влияние, че е един въздух под налягане, абсолютна самозванка, която дава празни обещания и се прави на много важна, а всъщност е боклук и измамница. С една дума, скандалът бил грозен и шумен и всички, естествено, научили каква е причината.
— Изобщо подобни ситуации са много болезнени — замислено каза Людмила. Личеше си, че спомените са я разстроили. — Защото много често се случва да доведат при треньора двойка, а на треньора е нужен един човек. Треньорът вижда веднага кой спортист може да израсне професионално и кой няма тези възможности. Но са дошли двама. И са дошли заедно. Някои вземат и двамата, като прекрасно разбират, че много скоро ще разделят двойката и пак ще си оставят само единия от тях.
— А как се прави това технически? Как може да се раздели двойка?
— Ами има различни начини. Единият от тях е да ги готвиш лошо за състезания или изобщо да не ги готвиш. Да се отнесеш равнодушно. Да се оправят някак сами. Младежите ще се стараят, но ще им бъде трудно и резултатите им ще бъдат лоши, а треньорът после ще каже: „Е, ти, естествено, разбираш, че в този състав няма да имаш успех, трябва да си смениш партньора или партньорката с по-силен фигурист, за да постигнеш някакъв резултат“.