— Виж ти! А има ли и други варианти?
— Може да се действа чрез родителите, това също е доста ефективно. Канят се родителите на спортиста, който е по-нужен на треньора, и се започват увещания, че разбирате ли, те наистина дойдоха заедно, но вашето момче е чудесно, има прекрасни перспективи, но с това момиче нищо няма да излезе, аз ще ви намеря по-силна партньорка или вече имам такава, но вие там решете сами проблемите си. Но най-травмиращият начин, колкото и да е странно, е честният. Веднага след представянето на двойката треньорът казва, че му е нужно момчето, а не момичето, или обратното. Ако сте готови да се разделите, хубаво, ако ли не, значи никой от вас не ми трябва. Като двойка не ми трябвате. Децата страдат, плачат, измъчват се, някой от тях трябва да предаде другия и да каже: „Аз оставам в тази група, а ти върви където искаш“. Това е много трудно, особено ако са в добри отношения. Случва се момчето да се прояви като джентълмен и да каже: „Не, няма да се разделя с нея“, и да не отиде при новия треньор, двойката остава при предишния, но после той цял живот ще смята, че тя му е виновна. Че нали, отказах се заради тебе, а можех да се съглася, да отида при новия треньор и да заемам престижни места, а с теб нищо не се получи. Или обратното, момичето остава с момчето, не го напуска и после го упреква за своята несъстояла се кариера и принесената жертва.
— Вие толкова откровено разказвате всичко. Не ви ли е страх? — попита Сташис.
— Че от какво да ме е страх?
— Разбирате ли, ние вече се срещахме с много треньори и функционери, но всички като един повтарят: „Надявам се на вашата дискретност, аз тепърва ще продължавам да работя в тази област. Е, нали разбирате“.
— Ах, за това говорехте, значи. А на мен ми остава да работя в тази област само една седмица — позасмя се Волинец. — Вече ме предупредиха. Между другото, вашият познат, Игор Едуардович, се е постарал. Никак не ме обича. Впрочем както и аз него.
— На него пък с какво не сте угодили?
— С нищо конкретно. Просто репутацията ми не е добра. След онзи случай, за който ви разказах, след отказа ми да взема двойката, изпратена ми от влиятелния човек от Московския спортен комитет, за мен започнаха да говорят: „Тя се осмели да се изправи срещу самата Ефимова! Ефимова има такива връзки във Федерацията, чак по върховете, а тая глупачка Волинец взе, че се скара с нея“. Така че имам репутация не само на скандалджийка, но и на глупачка — тъжно завърши Людмила. — А кой иска да има сред колегите си скандалджии и глупаци? Ефимова от Московския спортен комитет. Ефимова.
— Да знаете случайно тази дама, Ефимова, остана ли в областта на спорта? — предпазливо попита той.
— Ина Викторовна ли? Не, тя направи бляскава кариера, отдавна от спортен функционер се издигна високо, сега е в Държавната дума или май в Съвета на Федерацията. Сигурно и там е намерила начин да печели пари.
Така значи. Ами тогава Ина Викторовна Ефимова може изобщо да не е била убита заради дейността си като служител в апарата на Държавната дума? И работата да не е в палежа на къщата в желания от нея парцел? Може тази история да се корени нейде дълбоко в миналото? Интересно, защо никой не се е сетил да се поинтересува с какво се е занимавала Ефимова преди десет-петнайсет години? Изяснили са само, че тя се труди в апарата на Държавната дума вече пет години, а преди това се е занимавала приблизително със същото, но на нивото на Московската дума. И това им е било достатъчно.
Но за какво може някой толкова жестоко да е отмъстил на Ина Викторовна след тези изминали години? Може би по същите причини, поради които са застреляли и Болтенков? Трябва спешно да се търси общото между треньора и бившата функционерка от Московския спортен комитет. До днес за Болтенков е събрано огромно количество информация, но никъде и никога в нея не се е мяркало името на Ина Ефимова.
В десет без пет Людмила Волинец се сбогува с Антон, слезе от колата му и се прехвърли в своята, за да отиде до другото здание на комплекса. Сташис замислено се загледа подире й, после, без да напуска паркинга, извади телефона и се обади на Каменская. Да, Ромка е направил глупост, като се е обърнал към Кирган, това е ясно. И в този смисъл Антон естествено не одобрява постъпката му. Но след няколкото дни, прекарани в събиране на информация за света на фигурното пързаляне, Антон вече започваше да се съмнява в безпогрешността на решението на следователя. В това кълбо от интриги и конфликти със сигурност се вият най-различни отровни змии, готови да забият отровно жило в треньора Болтенков. И е някак неправилно вниманието на обвинението да се съсредоточава единствено върху Ламзин.