Каменская веднага се съгласи, че ще бъде добре да се видят и да обменят информация, за да си направят изводи, макар и междинни.
— С вас вече ни се получава нещо като Орел, Рак и Щука — каза тя. — Обикаляме по един и същ кръг, разпитваме едни и същи хора. Нямаме какво да делим, обаче работата трябва да си разпределяме рационално. Така че имам насрещно предложение: хайде да се видим тримата — вие, аз и Роман.
Антон обеща да доведе Дзюба и започна да си записва адреса и ориентирите към него.
— Добре си живеете вие, Анастасия Павловна — измърмори Антон. — Толкова добре ли печелят днес тези частни детективи? Дали и аз да не сваля пагоните и да се преквалифицирам?
— Хубаво щеше да е — насмешливо въздъхна тя. — Това е къщата на брат ми. Те заведоха по-малкото си дете на лечение в чужбина, а мен помолиха да поживея с голямото, за да не остава съвсем без надзор.
Роман Дзюба никога не беше се оплаквал от зрителната си памет и безпогрешно показваше на Антон пътя към къщата, временно обитавана от Анастасия Каменская, макар да не беше идвал дотук с кола.
— Ей, какви палати, а! — поклати глава Антон, когато влязоха в двора. — Какъв е брат й? Някой олигарх банкер сигурно?
— Банкер, да — кимна Дзюба, — но не олигарх. Намерих го в интернет, нормален човек е, и жена му е нормална, не си седи вкъщи да я издържа мъжът й, и тя работи.
Анастасия Каменская приветливо им махна с ръка от високия вход.
— Момчета, побързайте, вечерята изстива!
И в този момент Роман Дзюба окончателно престана да се страхува от нея.
Той дори не разбра вкусно ли беше яденето, с което ги нахрани домакинята. Ромка вечно беше гладен, така че всякаква храна му изглеждаше вкусна. Още повече че вниманието му не беше съсредоточено върху поднесеното в чиниите, а върху разказа на Антон, който през целия им път насам не продума за получената през деня информация.
На прекия въпрос на Ромка той също тъй пряко отговори:
— Като пристигнем, пак ще трябва да разказвам, а не искам да повтарям едно и също.
— Лош човек си ти — въздъхна Дзюба. — Аз всичко ти разказах като глупак, а ти…
— Не си глупак — скри усмивката си Антон. — Ти си истински стабилен колега. И аз не смятам да слушам втори път твоите разкази. С Каменская ще обсъдим каквото е нужно и аз ще си тръгна, а ти ще останеш и ще й разкажеш всичко, което искаш. Ще се върнеш с мотрисата. И се опитай да не ми се сърдиш, а, Рома? Нали разбираш, че трябва да се прибера. И просто не мога да чакам, докато ти разкажеш всичко на Каменская. При цялото ми уважение към нея.
Роман се поколеба няколко секунди дали да се разсърди, или не, и реши, че май няма смисъл. А сега с голям интерес слушаше как Антон разказва за продажбите на спортисти.
— Ами че това си е същинско робство! — учуди се Дзюба. — Че как така: вземаш и продаваш човека, като че е кукла. А по колко ги продават — казаха ли ти?
— Не попитах — разсмя се Антон, — но сигурно не е евтино. Във всеки случай, както ми каза Волинец, понякога парите се давали официално, за нуждите на Федерацията, но по-често кеш, право за нечий джоб.
— Да пропуснеш два сезона — потиснато поклати глава Дзюба. — Мога да си представя.
— Или един, ако са те пуснали и са ти дали разрешение — каза Антон. — При всяко положение трябва да пропуснеш, въпросът е само колко: година или две.
— А какво би станало, ако все пак си тръгне самостоятелно? — попита Каменская. — Какво може да му направи Федерацията? Ще го търси из цяла Европа или Америка ли? Какъв е механизмът на въздействието?
— Доколкото разбрах, Федерацията изпраща протест до Международния съюз на кънкьорите с искане да дисквалифицират спортиста за две години заради самоволното му прехвърляне към друга федерация.
— Ами ако не пратят? — продължи да разпитва Настя.
— Тогава сигурно никой няма да научи — сви рамене Антон.
— Тоест излиза, че Федерацията банално порти своя бивш спортист? — възмути се Дзюба. — Бива си ги обаче нравите там! Излиза, че дори спортистът да не е особено нужен на нашата страна, или ще му одерат три кожи, или ще направят донос срещу него.
— Е, или негови кожи, или на другата федерация, или на родителите на заинтересованата страна. Но по принцип си прав, точно така се получава.
— И все пак не разбирам — продължи упорито да пита Роман. — Състезател от двойка или там танцьор някакъв — това е ясно, щом няма партньорка у нас, а някъде в чужбина има такава за него. Но защо напускат и индивидуални състезатели? Нима за да станат шампиони на някаква малка страна?