— Саня, за тебе е печеното, ти нямаш ограничения за храненето. И не забравяй да дадеш на Петя хапчетата.
Племенникът й се оказа по-внимателен и някакво несъответствие в реда на думите все пак стигна до слуха му.
— На Питър кашата, а на мен? — попита, но не откъсна поглед от екрана.
— А на тебе нищо — отговори Настя. — Нали казах: на Петя кашата и хапчетата. А ти се оправяй.
Остави Саня в пълно недоумение, бързо се извърна и изтича надолу по стълбището. В кухнята трапезария Роман също седеше, вперил очи в компютъра, и в един момент на Настя й се стори, че живее в сюрреалистичен свят, в който нейното поколение доизживява живота си на бунището, ненужно никому със своите наивни и безполезни представи за чувства, тревоги и страдания, а следващото поколение изобщо не живее, потопено в свят на бездушно желязо и измамна информация. Но кой тогава диша на Земята, щом едните привършват пътя си, а другите дори не мислят да тръгват по него?
— Анастасия Павловна, да ви прочета на глас техническите правила — неочаквано предложи Дзюба.
Тя се смая.
— Защо?
— Ами интересно е!
Гледай го ти, какво момче, всичко му е интересно.
— Добре, давай — съгласи се Настя. — А аз през това време ще обеля картофи, та да оставя варени за утре на моите мъже.
Дзюба зачете.
— Правило триста и две, точка първа: пързалянето по двойки се състои от кратка програма и волна програма.
— Ха, много познавателно — подхвърли Настя. — Човек би помислил, че никой не го знае.
Тя за няколко секунди се разсея, докато търсеше обикновен нож — специалният нож за белене на картофи доста се бе изхабил, — и се сепна едва когато й се стори, че не е чула добре.
— Повтори! — поиска. — Или аз нещо не разбрах?
— Правило триста и две, точка четвърта — послушно повтори Роман. — Състав на двойката: една жена и един мъж.
Настя така се запревива от смях, че дори изтърва ножа.
— Какво е това, Рома? За кого се пишат тези правила? За дебили ли? Една жена и един мъж! Представи си само! Какво откровение! Какво, има ли варианти? Може ли двойката да се състои от две жени и трима мъже?
Дзюба я изчака да се насмее и съвършено сериозно поясни:
— Обаче никак не сте права да се смеете, Анастасия Павловна. Между другото, по-нататък, в правило триста и трето, е написано същото за танцовите двойки. И то не е току-така направено.
— Тоест?
— Аз тук случайно научих, че през първата половина на двайсети век е имало опити да се пързалят еднополови двойки — две жени или двама мъже. Така че, за да няма такива работи, те са въвели това като отделна точка в правилата.
Настя остана като гръмната.
— Ама ти сериозно ли? Не може да бъде това! Измишльотини!
— Изобщо не са измишльотини — обиди се Дзюба. — Аз специално изгледах един документален филм за историята на фигурното пързаляне, там разказват за това и дори има кадри. Видях го с очите си.
— Ромка, фантазираш си.
— Ей тук да ми отсекат главата, Анастасия Павловна! Искате ли сега да ви го намеря в мрежата и да ви го покажа?
— Добре, покажи ми го.
Тя беше стопроцентово сигурна, че Роман нещо греши, и спокойно продължи да бели картофите. Трябваше да обели много: първо, след около два часа щеше да се прибере Чистяков, гладен като вълк, а тя току-що даде последната порция печено на момчетата. Беше останала и малко млечна каша, но съвестта не й позволяваше да храни с нея мъжа си. Второ, утре съпругът й щеше да си остане вкъщи и той, Саня и Петручо (че как без Петручо, той непременно ще дойде към дванайсет по обяд и ще остане до късно вечерта) ще трябва да ядат нещо.
Още от младини Настя Каменская твърдо знаеше, че всяка ситуация може да се спаси със сварени предварително картофи, които после или се запържват като гарнитура, или се заливат с яйца (а не е зле да им се добави и саламче), или се използват като основа за простичка салата, или се хапват студени с олио и едра сол.
Ромка търси дълго и това още веднъж увери Настя, че той е сънувал тази глупост и във въпросния филм няма никакви такива кадри.
— Ето, намерих го. Елате да видите.
Настя остави в мивката недообеления картоф и ножа и отиде при компютъра. Да наистина, двама мъже.
— Сега ще ви намеря и двойка момичета.
Тя остана зад гърба на Дзюба и се загледа как той търси нужното място, като периодично натиска „стоп“. Неочаквано окото й улови нещо странно и същевременно познато.
— Спри — изкомандва тя. — Върни малко.
На екрана замряха линии и примки, образуващи красива част от орнамент. Същите линии и примки, от които се състояха изображенията на картините по стените в жилището на Ала Томашкевич.