— Какво е това? — напрегнато попита тя.
Дзюба пусна звука и Настя чу текста на говорителя: „И до днес никой не успява да повтори прочутите фигури, които е чертаел на леда изтъкнатият руски фигурист Николай Панин-Коломенкин“.
Интересно се получава. И Антон, когато й разказваше за Женя Зеленов, и майката на Зеленов, актрисата Томашкевич, споменаха името на великия спортист, който изпълнявал изключително сложни фигури от един тласък. А талантливото момче Женя съумяло да ги повтори, като с това пробудило и възторга, и завистта на другите фигуристи. И същевременно на въпроса на Настя за картините Ала Владимировна небрежно бе отговорила, че авторът е някакъв художник, а картините просто й харесват, защото я успокояват.
Възможно ли е Ала Владимировна да не е знаела, че изобразените на картините рисунки са фигурите на Панин-Коломенкин? Едва ли, защото тя с гордост говореше за таланта на сина си, че не е имало равен на него в „школата“ и за разлика от много други, е можел да изпълнява фигурите на Панин-Коломенкин. Значи е знаела. И при това дори не е помислила, че художникът, който рисува тези фигури, също със сигурност е фигурист. Тя не знае изобщо нищо за този художник. По някаква причина той не й е интересен. Защо обаче?
Във всичко това има нещо особено. Майката на трагично загинал фигурист купува картини на художник, който е бивш фигурист, и при това не знае, че той е спортист. Впрочем изобщо не е задължително самият художник да е бивш фигурист, той просто рисува каквото му поръчат. А поръчките прави Ала Владимировна в памет на своя загинал син. Но тогава твърдението, че това е някакъв художник, за когото Томашкевич не знае нищо и изобщо не се познава с него, не звучи правдоподобно.
— Рома, а ти защо гледа този филм? За какво ти потрябва?
Дзюба сви рамене.
— Ами интересно ми беше! Изобщо нищо не знаех за фигурното пързаляне, освен че така се нарича. Някак не бях имал повод да се поинтересувам. А ето че се наложи. Нали трябва да разбираме с какво си имаме работа. И после, просто ми беше любопитно. Защо? Вие защо питате? Не биваше ли?
— Трябвало е — усмихна се Настя. — И то изключително много! Рома, ти или си гений, или имаш невероятен усет. Или те ръководи невидима ръка. Излиза, че имаме големи проблеми с актрисата Томашкевич.
Тя разказа на Роман за картините в жилището на Ала Владимировна. Дзюба озадачено повъртя глава, разчорли рижавите си кичури.
— И как смятате, кога трябва да разкажа това на следователя? Или може би засега изобщо да не му разказвам?
— Зависи дали имаш с какво да се отчетеш — засмя се Настя. — Ако нямаш с какво, ще трябва да разкажеш, инак ще излезе, че си безделник и за изминалия период не си свършил нищо полезно. Какво ти бяха наредили да правиш?
— Да търся свидетели в блока на Ламзин. Баглаев се надява Ламзин да е приготвил за експертиза на дрехите, с които е изтичал след Болтенков и с които е бил облечен в момента на изстрела. А пък аз съответно се надявам на обратното.
— И какво? Намери ли някого?
Роман отчаяно въздъхна.
— Досега никого. Нито да, нито не, ни насам, ни натам. Но нали знаете каква врътня е това — да ловиш обитателите и техните гости.
— Знам аз, и още как — успокои го Настя. — Защо се оправдаваш пред мен? Аз не съм ти началник. А за тормоза спрямо Аникеев докладва ли му?
— Не още. Казах на Виталий Николаевич. Но Баглаев отхвърли тази версия. Така че и аз няма да му я поднасям, нека си мисли, че това са го изровили частните детективи, а аз честно правя това, което ми нарежда следователят. Че работя по агентурата, че късам нервите на разни нелегални оръжейници, с една дума, че търся следи по травматика, с който е бил застрелян Болтенков, и връзката на този травматик с Ламзин.
— Е, ами прекрасно тогава — усмихна се тя. — Браво на тебе. Правилното дозиране на информацията е залог за добрата репутация на оперативния работник в очите на следствието и ръководството. Учи се, Рома. Между другото, за Баглаев. Аз навремето съм си имала работа с него, два или три пъти, но наистина отдавна, още когато работех. По принцип той е истински професионалист в работата си, дори е странно, че не се разбирате с него. Е, ясно, тайна на следствието и тем подобни. Но може би ти ще ми обясниш за какво е цялата тая дандания?
Тя виждаше, че Роман се притеснява, чуди се и не може да реши дали да й разкаже за следователя, или да се въздържи.
— Анастасия Павловна, не мога — най-сетне продума той, като при това ужасно се изчерви. — Не се сърдете! Но нали работите за адвоката, така че непременно ще му разкажете, той може да демонстрира на Баглаев своята осведоменост, а на мен ще ми откъснат главата, хем и следа няма да остане, че съм я имал.