Всеки път щом видеше мъжа си, Настя молеше:
— Льоша, чуй това.
— Льоша, погледни, защото нашите очи вече за нищо не стават.
— Льоша, кажи нещо за това, моля ти се.
В края на краищата и Алексей донесе своя ноутбук и се включи в процеса. След известно време Настя забеляза, че Пьотър с уважение поглежда към мъжа й.
— Младото дарование оцени стария зубър — прошепна тя на Дзюба.
— Това е добре — също тъй тихо отвърна Роман. — Че той иначе ви смяташе за съвсем стара.
Тя прихна и веднага уплашено се огледа: да не би някой да види как тя се смее, докато всички са заети със сериозна работа. Но никой не я виждаше, защото наистина всички бяха заети.
В седем и нещо сутринта целият комплект информация, която можеше да се измъкне от интернет, лежеше пред Настя във вид на прилежно отпечатан текст. Местожителството на Олга Виторт, местоработата й, образованието, списъкът на най-близките й роднини, които се оказаха съвсем малко на брой, имената на приятелите, с които тя водеше най-активна кореспонденция. И дори анализ на данните за тези приятели, който позволяваше да се откроят онези, с които имаше смисъл да се поговори на първо място. Олга Виторт трябваше да бъде проучена много добре още преди да се запознаят с нея.
Настя изпрати Роман да си спи вкъщи, а тя седна зад бюрото и постави пред себе си информацията за интернет събеседниците на Олга. В чатовете тя се подписва с различни имена, понякога „Олга“, но по-често с никове, един от които е „Лара Крофт“. Това е показателно. Значи младата жена, която носи на Ала Томашкевич картините от загадъчния художник, който е на „ти“ с фигурното пързаляне, оценява себе си като решителна, корава и прекрасно физически развита личност. Истинската Лара Крофт от популярния филм не знае жалост към врага и лесно убива, ако смята, че това е справедливо. Ами Олга Виторт? Доколко прилича тя на любимата си героиня?
Трябва да се опитат да научат за Олга повече, но така, че да не я подплашат. Настя още веднъж прехвърли сведенията за приятелите й и избра някоя си Албина, която, ако се вярваше на това, което тя пишеше в мрежата, си стоеше вкъщи с малкото си дете. Значи имаше шанс да я намерят в дома й без предварителна уговорка и да поговорят с нея, без да присъстват чужди уши, защото в кореспонденцията си тя не споменаваше нито за бавачка, нито за майка или свекърва, които да й помагат за детето.
Тези сметки излязоха верни и Настя намери Албина в дома й. Симпатичната усмихната млада жена постоянно държеше на ръце деветмесечното бебе и го гледаше с израз, който художник спокойно би претворил в лице на Богородица.
Настя се представи, показа удостоверението си на частен детектив и каза, че от Олга Виторт се е заинтересувала една голяма фирма, чието име не бива да се разгласява. Фирмата има намерение да й предложи да се премести на работа в нея, но предварително иска да събере сведения за кандидатката. Безобидна и по никакъв начин неподлежаща на проверка лъжа: дори Албина да каже на Олга, Настя няма право да съобщава името на фирмата.
Младата майка разбиращо кимна.
— Ау, колко хубаво! Оля е толкова способна, толкова трудолюбива, тя заслужава по-добра работа от тази, на която е сега. Но едва ли аз мога да ви разкажа нещо интересно за Оля, напоследък съвсем рядко се виждаме, макар че по-рано бяхме много близки, просто неразделни.
— Защо, какво се случи? Защо общувате по-рядко?
— Нищо не се е случило, просто аз родих и вече не ми е много до приятелки, нали знаете колко сили отнемат бебетата.
Албина веднага допря нос до темето на детето и блажено притвори очи, вдишвайки бебешката миризма.
— Ако намерех свободна минутка, я използвах за сън, знаете ли, постоянно ми се спи — смутено се усмихна Албина и отново целуна малчугана. — А Оля отделя много време на Ала Владимировна, така че ни стана трудно да намираме час-два, за да се видим. Но разбира се, редовно се чуваме по телефона. И си кореспондираме в мрежата, почти всеки ден разменяме по няколко думи.
Настя направи учудена физиономия:
— Ала Владимировна ли? Коя е тя? Майка й?
— Не, не, родителите на Оля загинаха отдавна, тя няма майка. Тоест аз мисля, че сега Ала Владимировна й е като майка. Или я замества. Зависи как ще го погледнете.