— Та коя е, значи, тази Ала Владимировна?
— Ала Томашкевич, актрисата. Не я ли знаете?
— Чувала съм я — предпазливо отговори Настя. — Само че не разбрах: те роднини ли са?
— О, не, не, какви ти роднини! Олга е фанатично влюбена в Ала Владимировна, отдавна, едва ли не от дете. Ала е нейният кумир. И Оля се старае да й бъде полезна, да й помага някак. Ала всъщност е нещастен човек, въпреки че е прочута актриса и има много пари, а и на улицата всички я познават. Отначало загуби сина си, после съпруга си. А преди това двайсетина години никъде не играеше, само епизодични роли в театъра. С една дума, не е за завиждане. Олга съжалява Ала, подкрепя я.
— Какъв е характерът на Олга?
— Ами вас защо ви интересува? — изведнъж се сепна Албина. — Нали казахте, че с Оля всичко е наред и вие просто събирате за нея сведения заради работата, на която ще я канят. Излъгахте ли ме? Да не е направила нещо лошо?
— Нищо не е направила, не се тревожете — побърза да отговори Настя. — Просто фирмата много иска да покани Олга на работа, но въпросът е толкова деликатен, че не бива да сбъркам. Длъжността е отговорна, високоплатена, но свързана с големи натоварвания, опазване на конфиденциална информация и изискваща кристална честност и чиста биография.
— О, в този смисъл можете да не се съмнявате! Ако трябва да се работи много, по-добра от Оля няма да намерите. И невъзможното ще направи, но ще свърши каквото трябва.
— А как е с физическата форма? Може ли например да не спи по две-три денонощия наред? Защото доставчиците често работят много напрегнато.
— О, да, разбира се! Олга изобщо си е силна, издръжлива е като камила, вече дълги години редовно ходи на фитнес, мускулите й са железни.
— А умее ли да пази чужди тайни?
— Разбира се! — разпалено я увери Албина.
Личеше, че тя с всички сили се старае да помогне на приятелката си да получи нова високоплатена работа и искрено я обича.
Значи, физически развита, издръжлива, с добър интелект и при това „влюбена“ в Ала Томашкевич. Още през нощта, докато търсеха и четяха всички съобщения, подписани от „Лара Крофт“, Настя и Дзюба бяха забелязали, че в блоговете, посветени на театъра и киното, нито едно споменаване на Ала Томашкевич не бе оставено без коментар на Лара. Тя веднага влизаше в спор и яростно защитаваше актрисата от нападки и дори от най-дребни намеци за критика. Да, Олга Виторт беше истински предана почитателка на актрисата. И изглежда, напълно подхождаше за ролята на убийца на човека, който, макар и косвено, бе виновен за смъртта на Женя Зеленов, сина на Ала Владимировна.
Но ако това беше така, трябваше да има последователност. Болтенков беше виновен Женя да получи заболяване на сърцето. Но нали в същото можеше да бъде обвинен и спортният лекар, който казал, че здравето на Зеленов позволява той да тренира и да участва в състезания? После, може да бъде обвинена и неговата партньорка Соня, която предала любимия си. А покрай нея — и треньорът, който обичал да спи със своите ученички. Всички те са били виновни косвено. Защо е бил избран само Болтенков?
„Ами аз всъщност защо реших, че е бил избран само Болтенков? — запита се Настя. — Може останалите да са убити отдавна. Та аз не знам дори имената им. Добре де, като се наспи, Ромка ще ми се обади и аз ще му дам задачка.“
Ако Анастасия Каменская бе смятала, че след нощната смяна Роман Дзюба ще спи до обяд, тя се бе заблуждавала. На младия старши лейтенант му бе напълно достатъчно дремването в мотрисата и после в метрото, така че в десет сутринта той беше готов за нови подвизи. Например за посещението в офиса на фирма „Оксиджин“, където Олга Генадиевна Виторт заемаше длъжността началник на отдел „Снабдяване с промишлени стоки“.
Да си проправи път през строгите охранители и несговорчивите момичета на рецепцията в многоетажната бизнес сграда, се оказа сложна работа, но Ромка задейства цялото си налично обаяние, подкрепи го с удостоверението и го поръси отгоре с някакви лъжи, та от една страна, да го пуснат, но от друга, да не изтече информация, че той се интересува от конкретната Олга Виторт от „Оксиджин“.
В сградата бяха разположени офисите на десетки компании и фирми и той успя да убеди целия персонал на първия етаж, че в рамките на някакво митично криминално разследване се занимава с проучване на цените на бразилското кафе. Докато убеждаваше пазачите, успя да огледа и да запомни окачения на стената списък на наемателите на офисните помещения с посочените в него етажи, на които се намираха фирмите.