Когато се качи на етажа, който му трябваше, той се сблъска със симпатичен младеж с весело открито лице.
— Би ли ми казал къде е отдел „Снабдяване“? — попита Дзюба.
— Снабдяване с какво? — насмешливо го погледна младежът. — Тук има сума ти такива отдели. По различни групи стоки.
Роман си спомни, че отделът, който оглавяваше Виторт, имаше някакво дълго име, във всеки случай след думата „снабдяване“ следваха още две-три. Оказа се, че това имало значение.
— С промишлени стоки — зарадва се той, че успя да си спомни.
— В дъното на коридора, вратата вдясно, там пише — веднага отговори младежът. — Момичетата са там, но точно нея я няма, така че върви смело, никой няма да те ухапе.
— Кого го няма? — не разбра Дзюба.
— Е, как кого. Лара. Ти нали отиваш в отдела на Лара? Или?
— А… да, при Лара. Благодаря — побърза да отговори Роман.
Значи дори в службата хората наричат Олга Виторт Лара Крофт. Интересна репутация има тази жена!
Той стигна до вратата, до която висеше табелка, съобщаваща, че именно тук се намира отдел „Снабдяване с промишлени стоки“, и влезе, без да почука. Зад три бюра с компютри седяха две момичета и един млад мъж. Момичетата разпалено си бъбреха, мъжът замислено се взираше в екрана на компютъра, на който висеше някаква натъпкана с цифри таблица.
Момичетата забелязаха посетителя и му подариха ослепителните си усмивки.
— Нас ли търсите, младежо? — кокетно попита едната, а другата веднага добави:
— Защото, ако не търсите нас, сте дошли напразно. Олга Генадиевна няма да бъде тук днес, заминаха на преговори с шефа.
— Ох, извинете, за бога — престори се на силно смутен Роман. — Сигурно съм сбъркал вратата. Трябва да отида в „Мега-мед“. Не е при вас, така ли?
Прекрасно знаеше, че офисът на фирма „Мега-мед“ е на друг етаж. Но не биваше да разкрие истинския си интерес.
— Не вратата сте сбъркали, а етажа — закискаха се момичетата. — „Мега-мед“ е два етажа по-нагоре.
— Благодаря!
Като цяло той остана доволен от посещението в „Оксиджин“. Първо, убеди се, че информацията в интернет не е остаряла. Олга Виторт наистина работи там. Нещо повече — не е в отпуск или в командировка, не е и в болнични. Второ, получи първоначална представа за репутацията на Олга сред колегите й. А сега можеше да продължи напред. Добре би било, разбира се, негласно да огледа жилището й, но като начало трябваше да провери алибито й за момента на убийството на Михаил Валентинович Болтенков.
И Роман се обади на Каменская.
— Ама ти защо не спиш? — учуди се тя. — Мислех, че си отспиваш след снощи.
— Наспах се вече. Може ли да се възползвам от помощта на вашия племенник?
— Ама разбира се, ако си е вкъщи. А какво смяташ да правиш с помощта на Санка?
— Да проверя алибито на Олга Виторт. Има само един начин да го направя така, че тя да не научи, че я проверяваме.
— Ясно — засмя се Каменская. — Давай. Аз сега приближавам към площад „Гагарин“, а ти къде се намираш?
Оказа се, че той е доста далече, но двамата успяха бързо да стиковат маршрутите си така, че едновременно да се озоват на пресечна точка, където Каменская да вземе Дзюба с колата си и да го закара при „спеца по програмирането“.
— Разбирате ли, измислих такава схема — говореше Роман, докато колата пълзеше по натовареното Околовръстно шосе, — да намерим в интернет списък на служителите на „Оксиджин“, а ако имаме късмет — конкретно списъка на служителите в отдела на Виторт, после да намеря техните странички и да ги хакнем. И да видим само кореспонденцията помежду им, разбирате ли? Ако намерим личната кореспонденция на служителите на фирмата, там като нищо може да има разни клюки и други сведения. Например за съвещания или някакви командировки с участието на Олга. Тоест първо да хакнем страничките на Олга още веднъж и внимателно да прочетем какво и на кого е писала тя в интервала плюс-минус дните около убийството на Болтенков. Ако тя е ходила някъде, присъствала е на нещо, това трябва да се провери. И после да се свери с кореспонденцията на нейните служители помежду им и между нейните приятели. Добре ли обяснявам?
Стори му се, че на лицето на Каменская се изписа досада, сякаш той говореше някакви глупости. И му стана чоглаво.
— Ти наистина обясняваш лошо — усмихна се тя, — но те разбрах. Сега чуй моите съображения. Алибито на Олга трябва да се провери задължително, прав си. И трябва да се проверява така, че тя в никакъв случай да не научи това. Но преди да се занимаваме с Олга, трябва да открием още трима души: спортния лекар, който е разрешил на Евгений Зеленов да участва в състезанията, партньорката на Зеленов на име Соня и техния треньор, който тогава е живеел в Санкт Петербург. Необходимо е да научим имената и местонахождението им. Ако всички са живи и здрави, може би прибързваме с Олга. Виж, ако поне един от тях е станал жертва на престъпление, ще трябва здраво да се хванем за Олга. Така че сега отиваме у нас и целуваме нозете на Саня, ако си е вкъщи. За да се направи всичко това бързо, е нужен много мощен комп, натъпкан с разни хитри програми. В противен случай нито ти, нито аз можем да направим каквото и да било… — Тя го погледна и уточни: — Не можем, нали?