— Рома, можем ли да бъдем сигурни, че наистина е била в Сибир същата вечер? — недоверчиво попита Настя. — Би могла да даде своя таблет или телефон на когото щеш, на човек, който е бил в Иркутск, да му даде всички свои пароли и да го помоли да излиза в мрежата и да оставя съобщения от нейно име. А тя да е останала в Москва.
Тази мисъл очевидно бе спохождала и самия Дзюба, защото той мълчаливо й подаде второ снопче разпечатки, състоящо се от няколко листа.
Ксюша-Ксана:
Ама тя съвсем е откачила, трябва да я питам за излизане дори за един дубъл. И тя седи като пришита, и на никого не дава да излиза.
Михаил:
Е, стига де, не можеш ли поне за пет минути да излезеш в коридора? Звънни само да ти чуя гласчето. Ксюша-Ксана:
Не искам да си имам неприятности. С нашата Лара Крофт шега не бива. Не може да понася по време на мозъчни атаки някой да излиза от стаята.
Михаил:
Защо? Какви са тия глупости?
Ксюша-Ксана:
Много е мнителна. Сигурно й се е случвало някой да излиза по време на обсъждане и да предава информация на врага. Сякаш че, ако искам, не мога да я предам в интернет. Абе, има си такива бръмбари в главата. Да върви по дяволите, не искам неприятности.
Михаил:
Ама и тя ли не излиза?
Ксюша-Ксана:
Не. Само за да звънне на суяка. Абе стига за нея… По-добре ми кажи колко ме обичаш.
— Е, нататък не е интересно — промърмори Дзюба.
„Ясно, не е интересно — помисли си Настя. — Но сигурно е твърде еротично.“
— Ами какъв е тоя суяк, на когото звъни Олга? — попита тя.
Петручо презрително изсумтя.
— Да звъннеш на суяка, е същото като да направиш дубъл — обясни той. — Да отидеш до тоалетната.
На другите листове се намираха откъси от кореспонденцията на същата Ксюша с други адресати, от които неумолимо произтичаше, че Олга е била постоянно в една стая с момичето и никъде не е излизала. Освен до тоалетната.
— Ами какво ще кажете за съучастник? — попита Настя. — Ако е искала да отмъсти за сина на Томашкевич, не е задължително лично да извърши убийството. Кого може да е привлякла за тази работа? Например любовник. Рома, тази Виторт има ли любовник?
Дзюба се почеса по тила и неуверено кимна.
— Попадна ми такова инфо, но не съм го разпечатал, то няма отношение към алибито.
— Но инак Виторт има любовна кореспонденция, така ли? — уточни тя.
— Няма — разпери ръце той. — Никаква. Има кореспонденции на служители в „Оксиджин“, където те клюкарстват, че Лара Крофт спяла със свой служител, мениджър от нейния отдел, когото взела на работа преди около година и половина.
— Ъхъ — замислено продума Настя. — Щом спи със свой подчинен, ясно е защо няма кореспонденция. И без това всеки ден се виждат в службата. А може и да живеят заедно. При това са отдавнашни любовници, толкова отдавнашни, че най-пламенните чувства вече са отминали. Тя го е взела на работа, след като вече са били във връзка.
— Откъде знаете? — смая се Дзюба.
— Отдавна живея — позасмя се тя. — В разгара на отношенията не мога да си представя един човек да е в командировка цели три дни и нито веднъж да не пише на любимия си.
— А може да си говорят по телефона, вместо да си пишат — възрази Рома. — Или да си разменят есемеси. Нали с оператора от мобилната компания не…
И се сепна. Беше невъзможно да произнесе на глас, и то в присъствието на Петя думи, от които личи, че офицер от полицията, който е в сговор с частен детектив и е привлякъл „други цивилни лица“, грубо нарушава закона, като разбива чужди компютърни бази данни, сайтове и изобщо всичко, което може да се разбива. Какви номера прави човешката природа! Да го прави, може, но да го произнесе на глас, е ужасно. Нито на Петя, нито на Саня, разбира се, дори през ум не им минава, че вършат нещо незаконно. Така де, глупаво е да се притесняваш заради нещо, което прави всеки втори „спец по програмирането“. Всички правят това — и какво? Нали никой не краде, просто се забавляват. Някои печелят от това, като хакват чужда лична кореспонденция по нечия поръчка, и какво толкова? Всички искат да ядат, на всички трябват пари. Настя още не беше срещала хакер, който да осъзнава напълно, че постъпва зле.
„Добре, ами аз? — запита се. — Какви ги върша изобщо? Всичко започна толкова невинно, просто от търсене на открита информация, както си седяхме с Роман в кухнята, аз белех картофи, той ми четеше на глас техническите правила — пълна идилия и тържество на закона. И не щеш ли, много скоро и двамата се втурнахме да търсим конфиденциална информация, Саня и Питър започнаха да хакват сайтове. И нито аз, нито Ромка дори не забелязахме как сме преминали границата. Та ние не искаме да направим нищо лошо, нямаме намерение да крадем чужди пари, дори не посягаме на чужди тайни, искаме само да намерим информация, която ще ни помогне да разкрием убийство. Ами ние вършим полезна работа, за добро. В края на краищата същото биха направили за Ромка момчетата от Управление К, само че щяха да го направят много по-късно и в много по-малък обем. Ние просто се справихме със собствени сили.“