Седнаха на пластмасовите столове близо до прозореца. Беше доста шумно и на всяка половин минута звучаха съобщения на два езика. Трудно можеше да се измисли по-лошо място за разговор със свидетел.
— Володя Власов? Да, имах такова момче — веднага отговори Людмила. — Какво ви интересува? И защо изобщо ме питате за него?
— Защото той е бил ученик на Болтенков, преди да се прехвърли във вашата група — обясни Сташис.
— Да — кимна тя, — при Миша той стана шампион на Русия в младшата възраст, но не успя да повтори успеха си. На следващия шампионат остана едва ли не последен. Получи болки в колената, стана му трудно да изпълнява някои елементи, включително скокове. В пързалянето по двойки скоковете са по-малко. Всъщност именно затова взех Володя в групата си: той беше високо момче, с атлетична фигура, отдавна го бях харесала при Миша, а ми трябваше партньор за едно много добро момиче.
Партньорката на Володя, момиче от Уляновск, била много талантлива, но нервна, за такива казват: „старт минус“. На тренировки правела всичко, а не се представяла добре на състезания. Всичко проваляла. Володя се отнасял нежно към нея, грижел се, защитавал я, обичал я. Три-четири години тренирали заедно — и тя си заминала, разбрала, че нищо няма да излезе.
След това той извадил късмет: Людмила Волинец успяла да му „издейства“ много силна партньорка, връстничка на Власов, но много дребничка и лека за възрастта си. Володя взел да изравнява силите си с нейните, получила се добра двойка и бързо се изстреляла нагоре — от ниските места доста нависоко. Двамата били по на осемнайсет-деветнайсет години и се състезавали вече в старшата възраст.
И ето че на първенството на Русия те се борели за третото място, за да влязат в националния отбор. Представили се много добре, били сигурни, че са влезли в тройката, и изведнъж се оказало, че остават на четвърто място. Разбира се, ужасно се разстроили, но спортният характер си е спортен характер и младежите започнали да се готвят за следващия сезон.
Но тогава се обадило травмираното и несполучливо лекувано коляно на Володя. Трябвало да се оперира. След операцията коляното се възстановявало трудно, времето минавало, а Власов не можел да тренира. И тогава партньорката му казала: „Извинявай, но не мога да чакам, губя форма“. Намерили й нов партньор. По-точно тя сама си го намерила.
За случилото се по-нататък в живота на Владимир Власов Антон вече и сам знаеше: Роман Дзюба се бе постарал да намери максимум информация. На двайсет и две години Власов влязъл да учи във физкултурния институт и едновременно работел като втори треньор при Михаил Валентинович Болтенков, после станал втори треньор в друга група, след което изобщо напуснал спорта, известно време стоял без работа, а в течение на последната година и половина работел като мениджър в отдел „Снабдяване с промишлени стоки“ във фирма „Оксиджин“, където попаднал очевидно с помощта на любовницата си Олга Виторт. Но Людмила Волинец внесе в тази схематична картина допълнителни краски, като добави някои любопитни подробности.
— Володя завърши института, взе диплома и реши да напусне Миша и да опита да работи самостоятелно, но много скоро разбра, че не всичко е толкова лесно и той не може така бързо да направи треньорска кариера. При Болтенков не се върна, стана втори треньор при бившия си колега по отбор, Коля Носуленко, който бе напреднал в професията. Поработи с него, но започна да попийва и напусна и тази работа. Именно тогава се изгуби от полезрението ми и нищо повече не съм чувала за него.
— А защо не се е върнал при Болтенков, когато е разбрал, че самостоятелната работа не му върви? Развалиха си отношенията ли? — попита Антон.
— Не, отношенията им винаги са били прекрасни, но Володя работеше с него, докато беше студент, а когато взе диплома, сметна, че за него, вече дипломирания специалист, е унизително да е само помощник на бившия си треньор. И после, Михаил Валентинович е треньор с добра репутация и ако негов спортист се изявява добре, никой няма да се усъмни, че това е заслуга именно на Болтенков, никой дори няма да произнесе на глас името на втория треньор. Володя мечтаеше за бързо издигане, за слава и реши, че ако работи с не толкова известен треньор, ще има шанс да бъде забелязан. Ето защо предложи услугите си на своя бивш колега по отбор. Не знам каква точно е работата, с него общувах съвсем малко, когато престана да тренира, получавах информация предимно от трета ръка, но като познавам Володя, мога да предположа, че се е чувствал некомфортно да работи с човек, който е бил негов учител, много по-възрастен. Това е възпирало Володя, пречело му е да изразява мнение и да проявява самостоятелност. По-лесно му е било да работи и общува с връстници, с хора, на които може да каже: „Ама ти да не си луд?“. Е, нали разбирате.