— Разбирам. А защо Власов е напуснал… извинете, забравих името на треньора, при когото е отишъл, след като е получил диплома.
— Носуленко. Коля Носуленко. Трудно е да се каже. Сигурно не са се сработили. Коля се оплакваше, че Володя Власов започнал да си позволява да идва на тренировки отначало дъхащ на алкохол, а после и не съвсем трезвен. Вероятно заради това е било.
— И последен въпрос: да знаете случайно имал ли е Власов някакви конфликти с Ина Викторовна Ефимова от Московския спортен комитет?
В очите на Людмила Всеволодовна за пръв път от началото на разговора просветна интерес.
— Ама разбира се. Точно него тя не пусна да замине за чужбина. Спомняте ли си, разказвах ви за това? Сигурна съм, че Володя Власов не е бил единственият, на когото тя заради пари е попречила да направи кариера.
Много любопитно… Изглежда, че все пак трябва да зареже версията за убийството на чиновничката от Държавната дума заради пожара на „Рубльовка“. Жалко обаче. Красива версия беше. Впрочем това е и за добро, като се има предвид каква странна реакция предизвика работата на Сташис в това направление и у ръководството, и у неизвестния човек, който го заплаши. Оставаше само да уточни някои подробности.
— Власов знаеше ли, че именно Ефимова му е попречила?
— Знаеше — кимна Волинец. — Казах му аз, когато научих.
— И как реагира той?
— Никак. Той беше уморен, веднага след тренировка, не му беше до емоции. Смотолеви само нещо като „каква кучка“ или „гадина“. И никога повече не заговори за това. Още повече че и той, и всички ние прекрасно знаехме, че Ина Викторовна не ме обича, първо, не обича моите ученици, второ, и от чиста лошотия и алчност гледа да направи всичко, та да не пусне в чужбина хора, които не могат да й платят. Макар че и без това те плащаха не на нея, а на лица от Федерацията, но тя получаваше своя хубав пай от тях. Всички прекрасно знаеха, така че в тази ситуация всъщност нямаше нищо неочаквано. Разберете, активно трениращите спортисти изобщо не са по силните емоции и страсти, за това не им остават нито сили, нито време. Тъкмо тогава Володя вече бе загубил партньорката си, която не пожела да чака той да долекува оперираното си коляно, но се възстанови някак и продължи да тренира, винаги е бил много упорит. Тренираше и се надяваше, че ще му подберат нова партньорка. И ето че му предложиха момиче, но за това трябваше да се получи разрешение от Федерацията да се състезава за другата страна. Не получи разрешение и това бе краят му като състезател. Той вече не виждаше перспективи пред себе си. Беше само на двайсет и една години, но с приключена кариера и практически инвалид. Тогава влезе да учи и започна по малко да тренира други деца.
Сигурно вече за пети или шести път обявяваха продължаването на регистрацията за полета, с който трябваше да замине Волинец, и Людмила Всеволодовна започна да се притеснява. Антон учтиво и помогна да занесе багажа си до гишето и се сбогува с нея. Беше научил всичко, което го интересуваше. Вярно, можеше още да поразпита и тогава сигурно щеше да научи някакви любопитни факти, но притесненият свидетел е лош свидетел, на това го бяха учили още в университета на МВР.
Бързо се разбраха кой с какво ще се занимава в близките часове: Каменская ще търси и проверява бившата партньорка на Власов, която не пожелала да чака той да долекува коляното си; Дзюба ще отиде при Николай Носуленко, треньора, с когото Власов работил, докато окончателно напуснал спорта; а Антон Сташис трябваше да посети самия Владимир Власов и да провери възможно ли е той да е имал нещо общо с убийствата и на Михаил Валентинович Болтенков, и на Ина Викторовна Ефимова.
— А каква е връзката с Ефимова, ако той е отмъщавал за колегата си Женя Зеленов? — попита Дзюба. — Ако пък е отмъщавал за себе си, каква е връзката с Болтенков, който го е направил шампион на Русия? Или ти смяташ, че този Власов изобщо се е развихрил и е започнал да мъсти на всички, които по един или друг начин са съсипвали съдби на фигуристи?
— Е, не на всички фигуристи, а само конкретно неговата и на Зеленов — отговори Антон. — Ще видим.
Когато оперативни работници започнат да се занимават със самодейност зад гърба на следствието и на собственото си ръководство, това винаги предизвиква маса усложнения.
„Ех, деца, деца, не гледайте полицейски сериали — мислеше си Антон по пътя към блока, където живееше Владимир Власов. — Там не казват истината. Ако можех да обоснова действията си така, че да не предизвикам гнева на следователя или на своя началник, аз щях предварително да пусна хора да следят Власов, да науча къде ходи, с кого се среща и поне щях да се запътя към него, когато със сигурност знам, че си е вкъщи. Би могло да проконтролирам и телефонните му обаждания, вярно, не да ги прослушам — досадна работа е да врънкаш разрешение от съдията за това, — но поне да поискам от мобилния оператор да ми изпрати и да получа информация за обажданията и есемесите от неговия номер и от номера на Олга Виторт. Наистина момчетата на Каменская са безумно храбри, нагли, кадърни и нали са млади и лекомислени, от нищо нямат страх, но все пак не успяха да хакнат базата на мобилния оператор. Слава богу, там имат мощна защита, която те не успяха да пробият с кавалерийска атака. Добре, остава само да се надявам, че с Власов ще извадя късмет.“