Сградата, в която според получените данни живееше Владимир Власов, беше съвсем близо до Околовръстното, в покрайнините на „старата“ Москва. Типичен многоетажен блок с много входове, навярно съпоставим по броя на населяващите го хора с малък град. Опасенията на Сташис не се оправдаха, отвориха му още след първото позвъняване. Пред Антон застана висок, снажен, млад мъж с неизразително, някак безцветно лице и недоумяващо вдигнати вежди.
— Мен ли търсите? Какво обичате?
След като погледна удостоверението на оперативния работник, Власов май никак не се учуди, но и не се уплаши. Просто едва забележимо сви рамене и кимна.
— Ами заповядайте.
Антрето в апартамента само условно се наричаше антре — две крачки след прага Антон се озова в стая, доста просторна и сякаш разделена надве. В едната част всичко беше „като при хората“: диван, телевизор, малка масичка с компютър и още една пред дивана, която по немитите чаши и чинии върху нея можеше да се оцени като маса за хранене. Другата част на стаята пък според преценката на Антон приличаше на художническо ателие, каквото всъщност и беше. На пода — покрай стените имаше подредени картини — съвършено еднотипни, според Антон те дори не можеха да се нарекат живопис, представляваха просто тънки многоцветни орнаменти на различен фон — черен, небесносин, червен, жълт.
Нарушавайки всички правила на приличието, Сташис бързо мина през жилищната част на стаята към статива, на който стоеше незавършена картина. Пак някакви цветни линии на черен фон, но не като на другите картини. Не беше ходил в дома на Ала Томашкевич, но Каменская беше описала много подробно работите, окачени на неговите стени. И дори му бе дала разпечатка на кадрите от филма, в която бе видяла рисунки на фигурите на Панин-Коломенкин.
Явно стопанинът на това жилище бе въпросният художник. Само че беше абсолютно неясно защо Томашкевич не беше казала името му и бе твърдяла, че изобщо не се интересува от личността на автора на картините. Власов и Зеленов са тренирали в една група и са били приятели, така че майката на Женя Зеленов едва ли не е знаела това. Обаче се е оправдала с Олга Виторт, която уж й носела тези картини незнайно откъде. Но може и наистина да не е знаела? Може Олга да е криела любовника си от Ала Владимировна? От неизвестно какви съображения.
Антон отвори бележника си и извади сгънат на четири лист с разпечатана рисунка. Обърна се — Власов припряно прибираше от масата пред дивана неизмитите съдове. Стасов бързо разгъна листа и сравни рисунките от разпечатката и от картината и отново го прибра в бележника. Гледай ти, колко интересно става понякога!
Рязко се извърна и почти се сблъска с Власов — оказа се, че той вече стоял зад гърба му.
— Значи сте художник? — престори се Антон на учуден и озадачен.
— А, че какъв ли художник съм аз — небрежно отговори Власов. — Жалка работа. Така, забавлявам се с най-простата техника. Не съм учил живопис.
— А каква е тази рисунка? Означава ли нещо?
Власов сякаш се смути, почуди се малко.
— Това са фигури от фигурното пързаляне. Защото някога тренирах това.
Явно темата беше неприятна за Власов. Странно. Защо ли? Какво лошо има във факта, че един човек се е занимавал с фигурно пързаляне? Или той наистина има връзка с убийството на треньора и не иска да разкрива, че има нещо общо с този вид спорт?
— Знам, че сте бивш спортист — каза с неутрален тон Антон, сякаш темата за спорта изобщо не беше важна в разговора. — Между другото, знаете ли, че вашият бивш треньор беше убит?
— Михаил Валентинович ли? — запази пълно спокойствие Власов. — Разбира се, знам. И по новините съобщиха, и колеги ми се обадиха. Ужасно. Кой го е направил? И защо?