Ресторантът, където са отпразнували кръглата годишнина, се намираше много далече от мястото, където бяха застреляли Болтенков, и за да отиде дотам и да се върне човек, би му потрябвал най-малко час, а като се вземе предвид и проливният дъжд — дори час и половина, че и повече. За толкова дълго време Владимир не бил изчезвал от полезрението на присъствалите.
— Мда — обезкуражено продума Антон, — и алиби има, и разрешение за оръжие няма. Но оръжието, както и да е, хората купуват оръжие под път и над път без никакви разрешения, така че това не е критерий. Грабваш снимката — и по местата на бойната слава, по стрелбища и оръжейни магазини, както и по разни доморасли самодейци. Е, няма аз да те уча… Наличието на алиби обаче е по-лошо. Слушай, Рома, а може все пак да е Ламзин, а? Ти почти окончателно ме убеди, че той не е виновен, аз се поведох по твоите доводи, започнах като глупак да търся с тебе и Каменская други заподозрени, след срещата с Власов вече почти стопроцентово бях убеден, че сме намерили истинския убиец, а сега нещо взех да се колебая.
— Ако си спомняш, и Ламзин няма официално разрешение за оръжие — тросна се Дзюба.
— Но той няма и алиби — възрази Сташис. — А мотив има. И то доказан мотив, потвърден с показанията на сума ти свидетели.
— И Власов има мотив!
Все пак Роман е невероятно упорито момче! Извънредно трудно е да го объркаш. И Антон отново, за кой ли път си помисли, че не може да реши — хубаво ли е това, или лошо.
— Има — кимна, — но не доказан.
Той се канеше да каже още нещо убедително за позицията на следствието, но не успя — иззвъня мобилният му телефон.
— Антоне, да не се обаждам много късно? — неуверено попита Каменская. — Още ли сте на работа?
Значи пак ще иска нещо. Как пък можа Кирган да потърси услугите тъкмо на агенцията, в която работи тая досадна Анастасия Павловна?
— Защо? — попита предпазливо.
— Вие какво знаете за покушението срещу Ханджумян?
— Срещу кого?
Антон чуваше това име за пръв път.
— Хрант Артурович Ханджумян — повтори Каменская. — Огнестрелно раняване в меките тъкани на ръката, за щастие, без опасност за живота. Преди два дни.
— И какво? — не разбра Антон. — Какво отношение…
— Стреляли са по него близо до Ледения дворец на спорта. Ханджумян отишъл да посрещне сина си след вечерна тренировка, момчето тренирало фигурно пързаляне. Пристигнал по-рано, слязъл от колата и тръгнал да се разходи из парка, там около Двореца на спорта има голям парк. Та именно там са стреляли по него.
— Дайте ми петнайсет минути, ще разуча всичко — бързо отговори Сташис.
След четвърт час те с Дзюба бяха готови да споделят с Каменская първата, наистина твърде оскъдна информация: по Ханджумян стреляли от разстояние около два метра, в гърба, но улучили, слава богу, рамото. Ханджумян не видял стрелеца, защото от изненада и болка се препънал и паднал. На следователя и оперативните работници потърпевшият разказал, че от известно време получавал писма, както се изразил, с „неразбираемо и съмнително съдържание, че ме били поръчали, но можело да се разберем“. Той не тръгнал да се „разбира“, изобщо не реагирал на писмата, понеже ги сметнал за глупава шега или пък примитивен опит да се спечелят лесни пари от доверчив бизнесмен. Писмата били запазени в електронната пощенска кутия, полицаите ги видели, опитали се да установят айпито на компютъра, от който са били изпратени, но адресът се оказал някакъв фалшифициран. Самият Ханджумян не смятал, че покушението е свързано с тези писма, сторили му се много несериозни. Бил сигурен, че зад опита за убийство стои някой от неговите конкуренти. Именно това станало за днес основна версия на следствието. Като втора версия проучвали семейния и личния живот на бизнесмена: дали той имал любовница, или жена му — романтични похождения.
— Ние ще можем ли да поговорим с Ханджумян? — попита Каменская. — В болницата ли е той, или вече си е вкъщи?
— Засега е в болницата.
— Значи утре сутринта ще се видим там.
— А не смятате ли, че това е чисто съвпадение? Ако имаме убит стоматолог, нали това не означава, че всички престъпления в районите около всички стоматологични клиники в Москва непременно са свързани с това убийство — ехидно забеляза Сташис.
— Не мисля — много сериозно отговори Каменская. — Защото аз изобщо не мисля. Да се мисли, е вредно, както показва практиката. Утре в десет сутринта аз ще бъда в болницата при Ханджумян. А вие сам си решете дали да се присъедините, или не.