— Не разбрах.
— Убита е.
— Кой е убит? — не разбра Антон.
Вниманието му отново се насочи към пътната ситуация: минаваха по крайно несполучливо регулирано кръстовище с пешеходна пътека, която започваше около три метра след завоя надясно. Много шофьори, които завършваха маневрата в последните секунди на разрешаващия сигнал, бяха принудени да спират пред „зебрата“ и пречеха на колите, пътуващи в перпендикулярната посока. Налагаше се с всички сили да натискат клаксоните и изкусно да маневрират, та все пак да прекосят платното.
— Жената на Носуленко е убита.
Сташис нервно помръдна рамене и натисна копчето, с което се вдигаше стъклото. Заради шума не чуваше добре Рома. По-точно добре го бе чул, но не беше сигурен в чуто то. Той бе изрекъл нещо странно.
— Кой е убит? — повтори отново. — Извинявай, беше шумно, не те чух добре.
— Галина Носуленко е убита. Престъплението е разкрито, виновният е осъден.
— Кога?
— Преди седем месеца, през октомври дванайсета година. Бързо са го разкрили, за няколко денонощия. Осъдили са виновния през декември.
— Много експедитивно — измърмори Антон. — И кой е бил той?
— Мигрант, работник от Таджикистан. С цел грабеж. Тоха, той я е застрелял.
— Как така застрелял? — учуди се Антон. — Не може да бъде! Откъде работник мигрант от Таджикистан ще има огнестрелно оръжие? Това е съвсем друго ниво! А ако е имал, значи или в действителност не е работник мигрант, или е имал друг мотив. Къде е делото? В архива на кой съд? Къде е извършено престъплението?
— В района на „Рубльовка“. Галина Носуленко е работела там в скъп СПА салон, била е масажистка. Не е имала кола, вървяла е пеша по края на гората към мотрисата.
— Така значи. Ами фигурното пързаляне? Треньорската работа? Сияещият лед и учениците шампиони? Може това да е някоя друга Носуленко?
— Името и годината на раждане съвпадат. Но ще проверя още веднъж.
Пак „Рубльовка“. Поредното съвпадение? Впрочем Ефимова е била убита далече от мястото, където се е намирала къщата. Намерили са я в собствената й кола, паркирана близо до салона за красота, в който Ина Викторовна редовно посещавала козметичката, солариума и някакви други процедури. СПА салон. Салон за красота. „Рубльовка“. По дяволите, нима това е точката, където се заражда нова версия? Но как, как може да бъдат свързани тези престъпления? Треньор по фигурно пързаляне, бизнесмен, чиновничка от Държавната дума, масажистка от СПА салон. Ясно е, че връзката между всички е фигурното пързаляне, към него всеки от тези хора има някакво отношение. Но връзката между Ефимова и Носуленко е някак прекалено… Явна ли… Сякаш те трябва да бъдат изключени от тази верига. В едната група остават Болтенков и Ханджумян, в другата — дамите. И начините на извършване на престъпленията са различни. Три огнестрелни нападения и едно с нож. По този признак трябва да бъде изключена Ефимова. Ах, да му се не види, нищо не се оформя!
Но не му се искаше да ходи при полицаите, обслужващи района на „Рубльовка“. Заради убийството на Ефимова вече и без това ги бяха изтормозили с въпроси! А после и Антон ги подхвана с този пожар. Нищо няма да му кажат просто така. Трябва да търси обиколни пътища.
Дзюба все още набираше някакви телефони и като намери удобен момент на поредното кръстовище, Антон също извади своя. Ами ако Каменская помогне?
— На „Рубльовка“ ли? — попита тя. — Да, имам познати. Ако успея да ги хвана по телефона, ще опитам да науча.
— Там полицаите ми имат зъб — заоправдава се Антон, — така че по-добре изобщо да не споменавате името ми. Дошъл съм им до гуша.
— Че кой говори за полицаи? — позасмя се Анастасия Павловна. — С полицаите някак не успях да се сприятеля навремето. Специализирах се най-вече по следователите.
От магазина, където Антон смяташе да купи дънки на дъщеря си, тъкмо тръгваше кола и Сташис успя да паркира на удобно място, точно до входа.
— Постой тук — каза на Дзюба. — Няма да се бавя много.
Но и Роман се заизмъква от купето.
— Ще си купя нещо за хапване — обясни той.
— И това не е лошо — съгласи се Антон.
Дънки, каквито си бе представял за подарък на Василиса, за съжаление, нямаше. Той искаше светли изтъркани, но от номера, който му трябваше, имаше само тъмносини, сиви и черни. Светлосини намери, но с два номера по-големи. Антон се разстрои, но после се сети да се обади на дъщеря си. Защото светлосини искаше той. Ами ако Васка харесва друг цвят?
— Тате, светлосините са банални — авторитетно заяви десетгодишното момиче. — По-добре сиви. Освен това не просто изтъркани, но и скъсани.