В парка „Ермитаж“, точно срещу сградата на Градското управление на вътрешните работи на „Петровка“, в този час беше многолюдно. Сташис, Дзюба и Каменская бавно се разхождаха от фонтана покрай паметника на влюбените до паметника на Виктор Юго и обратно.
— Но нали нещата са очевидни! — палеше се Роман. — Пострадали са всички, на които тоя Власов е имал зъб. Нима това не е достатъчно на следователя?
— Обаче не знаем всички или не всички — възрази Каменская. — И треньорът Носуленко не се вписва в това, загинал е при автомобилна катастрофа. И между другото, вашата Ефимова също не ми е убедителна. Тя е убита с нож, докато при другите три престъпления имаме работа с огнестрелно оръжие. Защо престъпникът ще променя начина? Още повече че, както сами казвате, Власов има алиби и за момента на убийството на Ефимова, и за момента на убийството на Болтенков. С такива сведения следователят живи ще ви погребе и между другото, ще бъде прав. А проверихте ли алибито на Власов за момента на покушението срещу Ханджумян?
— Не сме още, проверяваме го — отговори Антон.
— А за Галина Носуленко?
— Ами това е било отдавна, през октомври миналата година, какво ти тук алиби — въздъхна Дзюба. — Никой няма да си спомни със сигурност.
— Значи, за да убедим вашия следовател, ние имаме само един факт: извършването на двете убийства — на Болтенков и на Галина Носуленко — с помощта на преправен травматик, който така и не е намерен — направи извод Каменская. — Освен това не се знае дали този травматик е бил един и същ, или са били различни. За да имаме поне приблизителна представа, трябва да поговорим с балистиците, но неофициално. А за целта трябва да разполагаме със заключения за двата куршума и за гилзите, та експертите да могат да видят изследователската част. Да се надяваме, че вие ще получите от Баглаев експертизата за оръжието, с което е стреляно по Ханджумян. Аз знам името на експерта, който е правил изследването по делото на Носуленко. Ако ми кажете кой е правил експертизата по Болтенков и на кого е възложено да изследва куршума от нападението над Ханджумян, аз ще се постарая да науча всичко, което ни трябва. Не гарантирам резултат, но ще се постарая. Ако се появят основания да считаме, че поне в два от трите случая е било използвано едно и също оръжие, вие ще имате с какво да се явите пред следователя.
— А ако не се появят такива основания? — песимистично попита Сташис. — Предчувствам аз, че няма да се появят.
— Може би — въздъхна Каменская. — Всичко може да се случи. Тогава трябва да търсим подкрепа на вашата версия на други места. Именно затова ви предлагам внимателно да проучите спортния път на вашия човек Власов.
Оперативните работници изпратиха Каменская до колата й.
— Ти правиш ли изобщо нещо по сдобиването с огнестрелното оръжие? — строго попита Антон, когато останаха сами.
Роман мрачно кимна. С това се занимаваше главно Фьодор Улянцев, но той търсеше доказателства, че с травматичен пистолет се е сдобил и го е преправил Валерий Ламзин. А Дзюба трябваше да се съсредоточи върху Власов. Наложи се той да задейства свои източници на информация, но нали един млад оперативен работник обикновено няма много такива. Така че източниците са си източници, но се налагаше повече тичане.
— Доколкото разбирам, нищо — позасмя се Сташис. — Добре, да се прибираме. Утрото е по-мъдро от вечерта.
Следващите два дни минаха в такова тичане за Дзюба, че вечер, а по-точно — посред нощ, той не само рухваше без сили, но и почти не си спомняше какво е правил, къде е ходил, с кого е разговарял и — най-важното — какво е успял да научи. Трудно заспиваше, въртеше се на дивана си, от време на време преобръщаше възглавницата и с ужас си представяше наближаващата сутрин: ще се събуди и няма да помни нищо, и няма да може да свърже фактите, и обща картина няма да изплува.
На третия ден сутринта се обади на Антон и му каза, че ще отиде в службата към обяд. Без никакви обяснения. Това й е хубавото на работата на оперативния работник: понякога можеш нищо да не обясняваш дори на най-близкия си колега. Роман погледна окачения от външната страна на прозореца термометър, убеди се, че времето е топло, облече нова тъмносиня тениска и любимите си стари дънки, пъхна крака в маратонките и тръгна към Тамила Варламовна Аласания.
Този път му отвори самата журналистка.
— Заповядайте — покани го тя. — Дори не се учудих, когато ми се обадихте, Рома. Нали може да ви наричам така?