— Разбира се — смути се Дзюба. — Наричайте ме както ви е удобно.
Да го нарича, ако ще, Ромочка, ако ще, Ромчик, ако ще, Рижик — както иска да го нарича, само дано знае това, което той толкова наложително трябва да научи.
— Защо не се учудихте?
— Ами спомням си как ме слушахте — разсмя се Тамила. — Със зяпнала уста. Попивахте всяка дума. Е, вашият колега изобщо не ме слушаше, не му беше интересно.
Да бе, не му било интересно… Тя ако знаеше!
И отново, както и първия път, Роман трябваше да мине по дългия коридор, изпълнен с проникващи от кухнята вкусни миризми. Но днес тези миризми и възможните перспективи да го нагостят, не го вълнуваха. Днес беше един от редките дни, когато от умора Роман Дзюба губеше апетит. Дори от самата мисъл за ядене му се повдигаше.
И той отново седеше в малката задимена стая с широко отворен прозорец. Само дето този път компютърът беше изключен. И го нямаше Антон.
— Питайте — разреши Тамила и седна на диванчето. — Какво друго ви интересува?
— Спомняте ли си фигуриста Владимир Власов?
Тамила вдигна очи към тавана, отрупаните с едри сребърни пръстени пръсти затропаха по коляното й.
— Така отведнъж не се сещам — отговори тя накрая. — Трябва да погледна архивите си. През кои години се е състезавал?
— Той е роден през осемдесета година.
— Е, ако имам нещо за него, то, слава богу, ще е в компютъра. Сега, почакайте.
Тя се премести на стола и включи компютъра.
— Щом е роден през осемдесета, значи се е състезавал вече, когато всичко вкарвах в компютъра — поясни журналистката, докато чакаше машината да заработи пълноценно. — Ако беше по-голям, трябваше да търся в хартиения архив, в папките, а в тях е голямо безредие. Все не ми стига времето да подредя хубаво старите си бележки. Както се шегува моят внук: във вид, удобен за логаритмуване.
Тамила отвори няколко файла поред и весело съобщи:
— Ама разбира се, ето го вашия Владимир Власов, шампион на Русия младша възраст, като индивидуален състезател, после влиза в двойка, последната му партньорка е Третякова, последният треньор — Людмила Волинец, а преди това е тренирал при покойния Миша Болтенков. Той ли е?
— Той е! — радостно възкликна Дзюба.
— Тогава почакайте още минутка, набързо ще прегледам бележките си, за да си възстановя спомените.
Роман търпеливо чакаше и наблюдаваше журналистката, която четеше текстове на екрана. Текстовете бяха различни по обем, от два-три реда до няколко страници.
— Спомних си всичко. Е, какво искате да научите за Власов?
— Интересуват ме състезанията, при които той вече е бил в двойка с Третякова и се е борел за място в националния отбор.
— Да, да — разсеяно отговори Тамила, докато търсеше нужното й място. — Ето, намерих. Шампионатът на Русия. Спомням си, спомням си. Ами ето, записала съм, че двойката Третякова-Власов се е представила много добре и присъденото им четвърто място е изненадало много хора. Всички са били сигурни, че те ще вземат бронзов медал, ако не и сребърен. Толкова вдъхновено се състезаваха! Изпълниха всичко прекрасно, буквално всичко.
— Вие казахте: много хора били изненадани — предпазливо забеляза Роман. — Много, но не всички, така ли?
— Умно момче! — разсмя се Тамила Варламовна. — От вас ще излезе добър детектив. Умеете да слушате. Аз пък, дъртофелницата, вече не умея да говоря така, че да не могат да се хванат за думите ми. Губя си хватката, възраст, какво да се прави.
— Е, та какво стана все пак? — не мирясваше Дзюба, вече разбрал, че е намерил онова, заради което бе дошъл при спортната журналистка.
— Нищо необичайно. Банално ощетиха децата. Трябвало е да вкарат в националния друга двойка, от която е била заинтересована Федерацията — и са я вкарали. Макар че онези, които влязоха в националния, се бяха представили обективно по-зле. Това стана още при старата съдийска система и беше достатъчно чисто и просто да получиш пет от девет гласа. Ако не бяха сменили един съдия, двойката Третякова-Власов определено щеше да се качи на пиедестала. Но децата извадиха ужасно лош късмет. Смениха един съдия. И това се оказа лошо за тях: новият съдия бе ориентиран в определена посока.
— Сменили са съдия? А защо? Нарочно, за да се вкара в националния отбор друга двойка? — започна да сипе въпроси Дзюба. — Чия е била инициативата?
— О, какво говорите, в тази работа инициатива е невъзможна. Списъците на съдиите се съставяха много преди състезанията, горе-долу месец предварително, и бяха нужни солидни основания, за да бъде изваден от списъка някой съдия и да бъде сложен резервен преди самото начало на състезанията. Просто всичко се подреди добре за по-слабата двойка: влезе съдия, който се оказа заинтересован. Така че на вашия Власов елементарно не му провървя, а провървя на неговите съперници. Макар че, повтарям, двойката Третякова-Власов беше много силна и имаше всички шансове да влезе в националния отбор.